— Ще го имам предвид, не се тревожете. А второто ограничение?
— Никакви контакти с лица с британско гражданство.
— Искате да кажете, че не мога да се виждам с Розалинда Фокс? — попитах, без да успея да скрия разочарованието си. Знаех, че връзката ни не може да е публична, но се надявах да прибягвам тайно до помощта й, до опита и интуицията й в моменти на затруднение.
Хилгарт преглътна хапката, която дъвчеше, избърса се със салфетката и поднесе чашата с вода към устата си.
— Съжалявам, но така трябва да бъде. Не бива да се виждате нито с нея, нито с който и да било друг англичанин, с изключение на мен самия, и то само в изключителни случаи. Госпожа Фокс е наясно с това условие: ако случайно се озовете на едно и също място, знае че не бива да се доближава до вас. И избягвайте, доколкото е възможно общуването с американски граждани. Те са наши приятели, виждате колко добре се отнасят с нас — каза той и разпери ръце, сякаш искаше да обгърне стаята с тях. — Но те също не са сред приятелите на Испания и страните от Оста, така че по-добре стойте настрани и от тях.
— Добре — съгласих се аз. Ограничението да не се срещам с Розалинда не беше по вкуса ми, но знаех, че нямам друг избор.
— И като говорим за публични места, бих искал да ви посоча някои, където е препоръчително да ви виждат — продължи той.
— Слушам ви.
— „Палас“, вашият хотел. Пълен е с германци, затова е добре да ходите там под всякакъв претекст, дори и след като го напуснете. Например да обядвате в грил бара му, който е на мода. Да изпиете едно питие или да се срещнете с някоя клиентка. В Нова Испания не се гледа с добро око на жени, които излизат сами, пушат, пият или се обличат по-фрапантно. Не забравяйте обаче, че вие вече не сте испанка, а чужденка, току-що пристигнала в столицата от една екзотична страна, и се придържайте към този модел. Минавайте през „Риц“, той също е свърталище на нацисти. Но най-често посещавайте „Ембаси“, салона за чай на булевард „Кастеляна“, знаеш ли го?
— Разбира се — отвърнах. Премълчах колко пъти в младостта си бях гледала витрините му през стъклата, докато устата ми се пенеше със слюнка при вида на вълшебните сладкиши, изложения тях. Торти със сметана, украсени с ягоди, руски пасти с шоколадов крем, маслени сладкиши. По онова време дори не си представяла, че някой ден ще бъде възможно и по джоба ми да прекрача прага на „Ембаси“. Каква ирония — години по-късно ме караха да посещавам това заведение колкото се може по-често.
— Собственичката му — Маргарет Тейлър, е ирландка, моя добра приятелка. Може би сега „Ембаси“ е най-интересното място в Мадрид в стратегически план, защото там, в помещение, което не изхвърля седемдесет квадратни метра, се събираме без видимо напрежение представителите на Оста и на Съюзниците. Поотделно, разбира се, всеки със своите. Често се случва обаче барон Фон Щорер, германският посланик, да се сблъска с представители на британския дипломатически корпус, докато пие чая си, или аз самият да се окажа рамо до рамо с моя германски колега на бара. Германското посолство е практически отсреща, нашето също е наблизо, на ъгъла на „Фернандо ел Санто“ и „Монте Ескинса“. Освен че е посещаван от чужденци, „Ембаси“ е и място за среща на много знатни испанци: трудно можеш да намериш толкова хора аристократични титли, събрани накуп, колкото там в часа на аперитива. В по-голямата си част тези аристократи са монархисти и англофили, с една дума, са на наша страна и не представляват за нас ценни източници на информация. Но би било добре да спечете клиентки от тези среди, защото германките се възхищават от аристократичните дами и ги ценят. Съпругите на висшите представители на новата власт обикновено са от друг вид: не познават почти никого, много по-стеснителни са, не се обличат с дрехи от висшата мода, забавляват се значително по-малко и естествено, нямат навика да ходят в „Ембаси“, за да пият коктейли преди хранене, нали разбирате какво искам да ви кажа?
— Започвам да придобивам представа.
— Ако, за нещастие, се появи някакъв сериозен проблем или сметнете, че трябва спешно да ни предадете някаква информация, можете да се свържете с мен всеки ден от седмицата в „Ембаси“ в един часа на обяд. Да речем, че това е мястото за среща с неколцина наши агенти — толкова е явно, че трудно може да предизвика и най-малкото подозрение. За да се свържем, ще използваме много прост код: ако искате да говорите с мен, влезте в салона с чантата си в лявата ръка; ако всичко е наред и отивате само за да изпиете аперитива си и да ви видят, носете я в дясната. Запомнете: лява проблем; дясна — всичко наред. А ако положението е критично, изпуснете чантата си веднага щом влезете и се престорете, че е станало случайно.