— Няма, обещавам.
— Чудесно. Вярваме във вас и очакваме мисията ви да бъде напълно успешна.
Той започна да прибира документите и да подрежда куфарчето си. Беше настъпил моментът, който очаквах със страх през целия ден — готвеше се да си тръгне и аз едвам се сдържах да не го помоля да остане с мен, да продължи да говори и да ми даде още инструкции, да не ме пуска да полетя толкова скоро. Но той вече не гледаше към мен, затова вероятно не забеляза реакцията ми. Действаше със същата отмереност, с която бе произнасял фразите си една по една през изминалите часове: бързо, директно, методично; стигайки до същността на всеки въпрос, без да губи нито секунда за баналности. Докато прибираше последните принадлежности, той ми даде последните си препоръки:
— Не забравяйте какво ви казах за досиетата — разучете ги и ги унищожете незабавно. Сега ще ви придружат до страничния изход, една кола ще ви чака наблизо, за да ви откара у дома. Ето самолетния ви билет и пари за първоначалните разходи.
Връчи ми два плика. Първият беше тънък и съдържаше документа, с който щях да прекося небето до Мадрид. Вторият беше обемен и в него имаше дебела пачка банкноти. Продължи да говори, като затваряше сръчно закопчалките на куфарчето:
— Парите ще покрият първоначалните ви разходи. Престоят в „Палас“ и наемът на новото ви ателие са за наша сметка, вече всичко е уредено, както и възнаграждението на момичетата, които ще работят за вас. Печалбата от труда ви ще бъде изцяло ваша. Въпреки това, ако се нуждаете от допълнителна сума, уведомете ни бавно: разполагаме с открита сметка за тези операции, ще ви финансираме без проблем.
Аз също бях готова. Притисках с ръце папките към гърдите си сякаш бяха детето, което изгубих преди години, а не сведения за неколцина противни личности. С усилие на волята обуздах ударите на сърцето си, което заплашваше да се пръсне. Станахме най-после от масата, върху която имаше само безобидни остатъци от един продължителен престой след хранене: празни чаши, пълен с угарки пепелник и два разместени стола. Сякаш тук бе протекъл приятен разговор между двама приятели, които, бъбрейки и пушейки безгрижно, бяха споделили неща от живота си. Само че ние с капитан Хилгарт не бяхме приятели. Никой от двамата не се интересуваше от миналото на другия, нито от настоящето. И двамата се интересувахме единствено от бъдещето.
— Една последна подробност — предупреди ме той.
Бяхме до вратата, той вече бе хванал дръжката. Отдръпна ръката си и ме погледна втренчено изпод гъстите си вежди. Въпреки продължителната среща, видът му бе същият като сутринта: изряден възел на вратовръзката, безукорни маншети на ризата, подаващи се изпод ръкавите на сакото, всеки косъм бе на мястото си. Изражението на лицето му беше все така невъзмутимо, нито напрегнато, нито отпуснато. Идеалният образ на човек, способен да действа хладнокръвно във всяка ситуация. Снижи гласа си до дрезгав шепот.
— Нито вие ме познавате, нито аз вас. Никога не сме се виждали. Що се отнася до причисляването ви към Секретната разузнавателна служба на Великобритания, от този момент за нас вече не сте испанската гражданка Сира Кирога или мароканката Арис Агорик. Ще бъдете само специален агент на УСО с кодово име Сиди и оперативна база в Испания. Най-необичайният агент сред новите попълнения, но вече несъмнено един от нашите.
Протегна ми ръка. Твърда, студена, уверена. Най-твърдата, най-студената, най-уверената ръка, която бях стискала през живота си.
— На добър час, агент. Ще поддържаме връзка.
40.
Никой, освен майка ми не научи кои бяха истинските причини да замина така неочаквано. Нито клиентките ми, нито дори Феликс и Канделария — излъгах всички, че целта на заминаването ми за Мадрид е да опразня старото ни жилище и да уредя някои въпреки. По-късно майка ми щеше да се погрижи да измисля малки лъжи, които да оправдаят продължителното ми отсъствие: перспективи за бизнес, някакво неразположение, може би нов годеник. Не се опасявахме, че някой ще заподозре някаква интрига или ще се досети за истината: макар че транспортните и телеграфните връзки бяха напълно възстановени, обменът на информация между столицата на Испания и Северна Африка беше твърде редуциран.