Клиентка ми стана и баронеса Петрино, съпруга на могъщия прессекретар Лацар — далеч не толкова впечатляваща като мексиканката, но с много по-големи финансови възможности. Избра най-скъпите платове и прояви безброй капризи. Доведе още клиентки — две германки и една унгарка. Много сутрини салоните ми се превръщаха в място за срещи, на което се носеше жужене на далечни езици. Научих Мартина да приготвя чай по марокански с мента, която засадихме в саксии, поставени на перваза на прозореца в кухнята. Обучих я да работи с чайниците, да налива изящно врялата течност в малките чаши със сребърен филигран; научих я дори да си гримира очите с кхол и й уших кафтан от атлаз, за да й придам екзотичен вид. Една двойница на моята Жамила в друга страна, за да бъде винаги до мен.
Всичко вървеше добре; учудващо добре. Справях се с новия си живот уверено, влизах в най-добрите места с твърда крачка. Държах се пред клиентките си самоуверено и решително, защитена от бронята на фалшивата си екзотика. Смесвах смело арабски и френски думи — вероятно казвах и доста глупости, като се има предвид, че често употребявах изрази, които бях чувала по улиците на Танжер и Тетуан и бях запомнила, без да знам какво точно значат. Много внимавах сред това фалшиво и объркано многоезичие да не ми се изплъзне някоя фраза на разваления английски, който бях научила от Розалинда. Положението на току-що пристигнала чужденка ми предоставяше възможност да прикрия своите уязвими места и да избягвам опасните терени. Никой обаче, изглежда, не се интересуваше от произхода ми — по-интересни бяха платовете ми и това, което можех да направя от тях. Клиентките ми си говореха в ателието, чувстваха се удобно. Разговаряха помежду си и с мен за онова, което се случваше с тях и предстоеше да се случи, за общите си приятели, за мъжете и любовниците си. През това време ние с Дора работехме неуморно: с платовете, с кройките и мерките — явно; с тайните записки — подмолно. Нямах представа дали всички тези сведения, които кодирах ежедневно, действително биха заинтересували Хилгарт и хората му, но за всеки случай се стараех да бъда изключително стриктна. Всяка сряда следобед, преди часа във фризьорския салон, оставях навития на руло свитък с кройки в указания шкаф. Всяка събота посещавах музея „Прадо“, възхитена от това, което откривах в него; понякога дори забравях, че съм там да свърша нещо важно, а не просто да се захласвам пред картините. С предаването на пликовете, пълни с кодирани шаблони, също нямах никакви неприятности: всичко вървеше толкова гладко, че нито веднъж нямах повод да изпадна в паника. Винаги един и същ плешив слаб мъж вземаше папката — вероятно той предаваше съобщенията ми, макар че никога не се издаде пред мен и с най-незначителния съзаклятнически жест.
Излизах, макар и неособено често. Няколко пъти отидох в „Ембаси“ в часа на аперитива. Още първия ден съзрях капитан Хилгарт отдалече — пиеше уиски с лед, седнал сред група сънародници. Той също веднага ме забеляза, разбира се. Само аз обаче разбрах това, появата ми не предизвика никаква реакция у него. Стиснах здраво чантата си с дясната ръка и двамата се престорихме, че не сме се видели. Поздравих няколко клиентки, които похвалиха ателието ми пред други дами; изпих един коктейл с тях, получих няколко одобрителни мъжки погледа и от фалшивата кула на космополитизма си огледах скришом хората около мен. Класа, суета и пари в чист вид, разпределени около бара и по масите в това малко и скромно на вид заведение, разположено на стратегическо място. Имаше господа с костюми от най-качествен вълнен плат и туид, военни със свастика на ръкава и други с чуждестранни, непознати за мен униформи, чиито маншети бяха обшити с галони и звезди. Имаше много елегантни дами с тоалети от две части и с три реда едри като лешници перли на шията; с безупречно начервени устни и прекрасни шапчици, тюрбани и шапки върху съвършените си прически. Чуваха се разговори на различни езици, дискретни смехове и звън на кристал. Във въздуха се носеше ухание от парфюмите на „Пату“ и „Герлен“, усещане за светска изтънченост и димът на безброй фини цигари. Току-що приключилата война в Испания и мащабният жесток конфликт, който опустошавате Европа, сякаш бяха истории от друга галактика в тази толкова изтънчена и дискретна обстановка.