Чух щракването на запалка и позната миризма изпълни помещението.
— Поискаха ни съдействие директно от Лондон — продължи тя. — Съществуват подозрения, че един наш португалски сътрудник може би играе двойна игра. Не е агент, но поддържа чудесни отношения с дипломатическия ни персонал в Лисабон и участва в различни сделки с британски компании. Има обаче признаци, че е започнал да установява паралелни отношения с германците.
— Какъв вид отношения?
— Търговски. Много сериозни търговски контакти, които не само ще облагодетелстват германците, но и ще бойкотират нас. Не се знае точно. Храни, руда, може би оръжия — продукти, които са от решаващо значение за войната. Както ви казах, всичко все още е в сферата на подозренията.
— И какво трябва да направя аз?
— Нужна ни е чужденка, която да не буди подозрения, че поддържа каквито и да било връзки с британците, да идва от относително неутрална зона и да се занимава с дейност, коренно различна от търговските операции, в които сътрудникът ни участва. В същото време дейността трябва да предполага пътуване до Лисабон, например за снабдяване с нещо. И вие отговаряте на профила.
— Значи се предполага, че ще отида в Лисабон, за да купя платове или нещо подобно? — предположих аз, като и отправих поглед, който тя не ми върна.
— Точно така. Платове и стоки, свързани с работата ви — потвърди, без изобщо да помръдне. Стоеше в същата поза, в която я заварих, със затворени очи и почти в хоризонтално положение. — Ще отидете под прикритието на модистка, която иска да купи платове, каквито не може да намери във все още опустошената Испания.
— Бих могла да поръчам от Танжер… — прекъснах я аз.
— Дори и да е така — каза тя, след като издиша дима от едно ново всмукване. — Но това не значи, че трябва да се подценяват други възможности. Например коприните от Макао португалската колония в Азия. Един от браншовете, в които нашият заподозрян има процъфтяващ бизнес, е вносът и износът на текстил. Обикновено работи с размах само с дистрибутори на едро, а не с частни купувачи, но успяхме да издействаме да ви приеме лично.
— Как?
— Благодарение на верига от тайни връзки, която включва различни разклонения — нещо обичайно в нашата дейност, но сега не е моментът да навлизаме в подробности. По този начин ще пристигнете в Лисабон не само вън от всякакви подозрения за връзки с британците, но и с препоръката на някои личности, които са пряко свързани с германците.
Тази загадъчна мрежа от връзки не ми стана ясна, но реших да питам възможно най-малко и да чакам непознатата да ми даде информация и указания.
— Заподозреният се казва Мануел да Силва. Той е ловък предприемач с чудесни връзки, който, изглежда, възнамерява да умножи богатството си през тази война — дори и ако за целта се налага да предаде досегашните си приятели. Ще влезе във връзка с вас и ще ви предостави най-качествените платове, които има в момента в Португалия.
— Говори ли испански?
— Перфектно. И английски. А може би и немски. Говори всички езици, които са му необходими за бизнеса.
— И какво трябва да направя?
— Влезте в живота му. Бъдете очарователна, спечелете симпатиите му, накарайте го да ви помоли да излезете с него и най-вече да ви покани на някоя среща с германци. Ако успеете да се сближите с тях, от вас искаме да бъдете нащрек за всяка значима информация, която видите и чуете. Постарайте се да бъде възможно най-пълна: имена, сделки, предприятия и продукти: планове, действия и всички други допълнителни сведения, които сметнете, че представляват интерес.
— Искате да кажете, че ме изпращате, за да прелъстя елин заподозрян? — попитах недоверчиво аз, като се понадигнах от стола.
— Използвайте средствата, които сметнете за най-подходящи — отвърна тя, потвърждавайки предположението ми. — Да Силва изглежда, е заклет ерген, които обича да флиртува с красиви жени, без да установява стабилна връзка. Обича да се показва публично с привлекателни и елегантни дами, още повече, ако са чужденки. Според информацията, която имаме, с жените се държи като достопочтен португалски джентълмен, така че не се безпокойте: няма да отиде по-далеч от това, което вие му разрешите.
Не знаех дали да се обидя, или да се изсмея. Пращаха ме да прелъстя един прелъстител — това беше моята вълнуваща португалска мисия. За пръв път обаче през целия ни разговор непознатата съседка сякаш прочете мислите ми.