— Моля ви, не приемайте задачата си като нещо лековато, което всяка хубава жена би могла да направи в замяна на няколко банкноти. Операцията е деликатна и тъкмо затова я възлагаме на вас. Ние вярваме в способностите ви. Естествено, вашата външност, предполагаемият ви произход и положението ви на необвързана жена могат да помогнат, но задачата ви е много повече от обикновен флирт. Трябва да спечелите доверието на Да Силва, като преценявате внимателно всяка стъпка, обмисляте действията си и ги балансирате точно. Вие сама ще оценявате ситуациите, ще определяте темпото, ще претегляте рисковете и ще решавате как да действате според момента. Ценим много високо способността ви да събирате систематична информация и да импровизирате, когато обстоятелствата го наложат — избрана сте неслучайно за тази мисия, защото доказахте, че можете да се справите успешно в трудни ситуации. Що се отнася до личния аспект, както ви казах, не е необходимо да отивате по-далеч от границите, които сама бихте си поставили. Но поддържайте напрежението възможно най-дълго, докато получите необходимата информация. В общи линии, не е много по-различно от работата ви в Мадрид.
— Само че там не се налага да флиртувам с никого, нито да се промъквам на чужди среши — поясних аз.
— Разбира се, скъпа. Но ще бъде само за няколко дни, при това с мъж, който явно не е лишен от обаяние. — Изненада ме тонът на гласа й: не искаше да смекчи казаното от нея, а само да констатира безпристрастно един обективен факт. — И още нещо — добави тя. — Ще действате напълно самостоятелно, защото Лондон не желае в Лисабон да възникне и най-малкото подозрение относно задачата ви. Помнете, няма никакви доказателства за връзките на Да Силва с германците. Предполагаемата му нелоялност към англичаните трябва да бъде потвърдена. До момента всичко е в сферата на предположенията и правим всичко възможно да не заподозре за сънародниците ни, законспирирани в Португалия. Ето защо нито един ислямски агент там няма да знае коя сте, нито за връзката ви с нас. Ще бъде кратка, бърза и експедитивна мисия, в края на която ще информираме директно Лондон от Мадрид. Внедрете се, съберете необходимите данни и се върнете. Тогава ще видим как ще се развият нещата от тук. Нищо повече.
Беше ми трудно да отговоря, защото маската на лицето ми се бе втвърдила. Накрая успях — почти без да си отварям устните:
— И нищо по-малко.
В този момент вратата се отвори. Козметичката влезе отново и се съсредоточи върху лицето на англичанката. Изминаха повече от двайсет минути, през които не разменихме нито дума. Когато момичето свърши, излезе отново и моята непозната инструкторка започнала се облича зад паравана.
— Знаем, че имате добра приятелка в Лисабон, но според нас не е разумно да се виждате — каза тя иззад паравана. — Госпожа Фокс ще бъде своевременно уведомена, за да се държи така, сякаш не ви познава, ако се срещнете случайно. Молим ви да направите същото.
— Добре — прошепнах аз с втвърдени от маската устни. Никак не ми се нравеше тази заповед, щях да се радвам много да видя Розалинда. В същото време съзнавах риска и се примирих: нямаше друг изход.
— Утре ще получите подробности относно пътуването, може да включим някоя допълнителна информация. Срокът, който сме предвидили за изпълнение на мисията ви, е максимум две седмици. Ако по някаква извънредно важна причина се наложи да останете още, изпратете телеграма до цветарския магазин „Бургиньон“ и поръчайте да доставят букет на някоя несъществуваща приятелка по случай рождения й ден. Измислете името и адреса; цветята няма да напуснат магазина, но ако се получи поръчка от Лисабон, ще ни уведомят. Тогава ще се свържем по някакъв начин с вас, така че бъдете нащрек.
Вратата отново се отвори и козметичката влезе, носейки хавлиени кърпи. Обектът на работата й сега щях да бъда аз. Отпуснах се покорно в ръцете й, като в същото време се опитвах да видя жената, която всеки момент щеше да се покаже иззад паравана, вече облечена. Не се забави, но когато излезе, внимаваше да не обръща лицето си към мен. Забелязах, че има светла накъдрена коса и бе облечена с костюм от туид — типично английски тоалет. Тя протегна ръка, за да вземе от пейката до стената кожената си чанта, която ми се стори смътно позната — бях виждала някой да я носи, а не беше аксесоар, който по онова време можеше да се открие в испанските магазини. После протегна ръка и взе червената кутия цигари оставена небрежно върху табуретката. И тогава се сетих — тази жена, която пушеше „Крейвън Ей“ и която в момента излизаше от помещението след лаконичното „довиждане“, беше съпругата на капитан Алън Хилгарт. Бях я видяла преди няколко дни, хванала под ръка съпруга си, когато той, твърдият като стомана шеф на британската Секретна разузнавателна служба в Испания, преживя на хиподрума един от най-напрегнатите моменти в своята кариера.