— Искам да те помоля за една услуга, Гонсало.
— Каквато поискаш.
— Среща за петима души. Малко частно празненство. Тук, в дома ти, във вторник вечерта. Ти, аз и още трима гости. Трябва да поканиш лично двама от тях, без да ги уведомяваш, че аз имам пръст в това. Няма да ти е трудно, защото вече се познавате.
— А третият?
— За третия ще се погрижа аз.
Съгласи се, без да задава въпроси и без да се колебае. Въпреки странното поведение, неочакваните изчезвания и фалшивата ми самоличност, той сякаш сляпо вярваше в мен.
— Час? — попита само той.
— Аз ще дойда следобед. А гостът, когото още не познаваш, ще пристигне в шест. Трябва да говоря с него, преди да се появят останалите. Може ли да разговарям с него тук, в библиотеката?
— На твое разположение е.
— Чудесно. Моля те, покани другите двама в осем. И още нещо: имаш ли нещо против да научат, че съм твоя дъщеря? Ще си остане между нас петимата.
Отговори след няколко секунди, през които ми се стори, че долавям непознат блясък в очите му:
— За мен ще бъде чест. Гордея се с теб.
Поговорихме още малко за Лисабон и Мадрид; за това, за онова, като винаги подхващахме безопасни теми. Когато си тръгвах, обичайната му дискретност го подведе.
— Знам, че нямам право да се бъркам в живота ти след толкова време, Сира, но…
Обърках се и го прегърнах.
— Благодаря за всичко. Във вторник ще научиш.
68.
Маркъс дойде в уговорения час. Бях му оставила съобщение в хотела и както предположих, то бе стигнало до него. Нямаше представа кой живее на този адрес — знаеше само, че аз ще го чакам там. И наистина бях там, облечена в рокля от червен копринен креп, ослепителна от главата до петите. Идеално гримирана, с открита шия и коса, прибрана във висок кок. Чаках.
Пристигна, в безупречен смокинг и колосана риза, скриващи тялото му, закалено в хиляди незнайни и опасни авантюри. Поне така беше до момента. Веднага щом чух звънеца, сама отидох да му отворя. Поздравихме се, сдържайки с мъка нежността и копнежа да се докоснем. Най-сетне бяхме близо един до друг, почти интимно близо, след последното му внезапно заминаване.
— Искам да те запозная с един човек.
Хванах го под ръка и го заведох в салона.
— Маркъс, това е Гонсало Алварадо. Поканих те в дома му, защото искам да знаеш кой е той. Искам той също да знае кой си ти. Да бъде наясно кои сме двамата с теб.
Поздравиха се любезно, Гонсало ни поднесе питиета и няколко минути тримата разговаряхме за банални неща, докато в един момент прислужницата извести домакина, че го търсят по телефона.
Останахме сами. На пръв поглед бяхме идеалната двойка. Но ако някой можеше да чуе дрезгавия шепот на Маркъс до ухото ми, произнесен почти без да си отваря устата, навярно щеше да долови нещо друго.
— Може ли да поговорим насаме за минутка?
— Разбира се. Ела с мен.
Заведох го в библиотеката. Величественият портрет на доня Карлота все така властваше от стената зад писалището с тиарата си от брилянти, която за кратко беше моя, преди да изчезне без следа.
— Кой е мъжът, с когото ме запозна? Защо искаш да знае за мен? Какъв капан е това, Сира? — попита той раздразнено, когато се уединихме.
— Капан, който заложих специално за теб — казах аз, като седнах в едно кресло. Кръстосах крака и поставих дясната си ръка върху облегалката. Самоуверена и владееща положението, сякаш цял живот бях устройвала засади като тази. — Искам да знам дали ще останеш в живота ми, или е по-добре да не се виждаме повече.
Думите изобщо не му се сториха забавни.
— Това е безсмислено, смятам, че е по-добре да си вървя…
— Толкова бързо ли се предаваш? Само преди три дни беше готов да се бориш за мен. Обеща ми, че ще го направиш — каквото и да ти струва. Каза, че вече си ме изгубил веднъж и няма да позволиш това да се повтори. Толкова скоро ли изстинаха чувствата ти? Или може би си ме лъгал?
Погледна ме, без да ми отговори, като стоеше все така прав, напрегнат и студен, отчужден.
— Какво искаш от мен, Сира? — попита най-после той.
— Да ми изясниш нещо за твоето минало. В замяна на това ще узнаеш всичко, което трябва да знаеш за настоящето ми. И освен това ще получиш награда.
— Какво точно искаш да знаеш за миналото ми?