Погледнахме се втренчено и аз си спомних африканската земя, където започна всичко. Неговият свят и моят свят — толкова отдалечени преди, толкова близки сега — накрая се бяха срещнали. Тогава той ме прегърна и в топлата и нежна близост аз изпитах твърдата увереност, че и в тази мисия няма да се провалим.
Епилог
Това е моята история или поне такава си я спомням, покрита може би от патината, оставена от десетилетията и носталгията. Да, такава беше моята история. Работих за британското разузнаване и в продължение на четири години събирах и предавах стриктно и точно информация за германците на Иберийския полуостров. Никой не ме е обучавал на военна тактика, топография или боравене с експлозиви. Просто дрехите, които шиех, стояха прекрасно и славата на ателието ми ме предпази от всякакво подозрение. Работих в него до четирийсет и пета и се превърнах във виртуоз на двойната игра.
Информация за събитията в Испания след Втората световна война и за съдбата на много от хората, които преминаха през страниците на моя разказ, посветен на онези години, можете да откриете в историческите книги, в архивите и в отделите за периодични издания в библиотеките. Въпреки това, ще я синтезирам тук, в случай че някой се интересува какво е станало с всички тях. Ще се опитам да го направя точно и ясно; в крайна сметка тъкмо това е работата ми: да сглобявам части и да съчетавам хармонично отделни детайли.
Ще започна с Бейгбедер, може би най-злощастния от всички герои на тази книга. Научих, че след като периодът на затворничеството му в Ронда приключил, той посетил няколко пъти Мадрид, дори се установил там за период от няколко месеца. През цялото време поддържал постоянен контакт с английското и американското посолство и им предложил десетки планове, някои от които били разумни, други — прекалено ексцентрични. Самият той разказал, че на два пъти се опитали да го убият, макар че в същото време доста парадоксално твърдял, че все още поддържа близки контакти с хора от властта. Старите приятели го посрещнали любезно, някои с искрена сърдечност. Не липсвали и такива, които гледали набързо да се отърват от него, без дори да го изслушат — вече нямали никаква полза от този паднал ангел.
Малко по-късно в този клюкарски двор, какъвто беше тогавашни Испания, където всичко се предаваше от уста на уста, се разнесе слухът, че скитническата му съдба най-после има някаква цел. Макар всички да мислеха, че кариерата му е погребана, през 1943 г., когато започна да става ясно, че германската победа не е сигурна, Франко — противно на всички прогнози — отново прибегна до услугите му. Не му даде официален пост, но за един ден го направи генерал и го изпрати с доста неясна мисия като пълномощен министър във Вашингтон. Месеци изминаха от момента, в който каудильото му възложи задачата, докато Бейгбедер напусне Испания. Някой ми каза, че той самият, незнайно защо, помолил хората от американското посолство да забавят възможно най-дълго получаването на визата: подозирал, че Франко иска да го пропъди завинаги от Испания.
Така и не стана ясно какво е правил Бейгбедер в Америка, но плъзнаха най-различни слухове. Според едни, генералисимусът го изпратил да възстанови връзки, да прокара мостове и да убеди американците в абсолютния неутралитет на Испания във войната, сякаш той самият никога не бе държал снимката на фюрера на видно място върху писалището си. Други, също така достоверни слухове твърдяха обаче, че работата му е била по-скоро от военно, отколкото от дипломатическо естество — обсъждал бъдещето на Северна Африка в качеството си на бивш висш комисар и виден познавач на Мароко. Някои смятаха, че бившият министър е отишъл във Вашингтон, за да договори с правителството на Съединените щати създаването на „Свободна Испания“, паралелна на „Свободна Франция“, в случай че германците нахлуят на полуострова. Чу се и версията, че веднага щом пристигнал, обявил на всеослушание, че е прекъснал връзките си с Испания на Франко и търси поддръжка за монархическата кауза. Имаше и цинични предположения, че целта на това пътуване е да задоволи личното си желание да се впусне в разгулен и греховен живот, изпълнен с разюздана порочност. Каквото и да е било естеството на мисията, факт е, че каудильото не остана доволен от начина, по който бе изпълнена: години по-късно заяви публично, че Бейгбедер е един нещастен дегенерат, готов да проси пари от всеки, когото успее да докопа.