— Казват, че Бадахос вече е паднал. — Думите на по-голямата сестра също сякаш не бяха отправени към никого конкретно; може би към каната с вода, може би към солницата, към шишенцата с оцет или към картината „Тайната вечеря“, която висеше, леко изкривена, на стената. Тонът й също беше привидно неутрален, като че обсъждаше дневните температури или вкуса на граха. Въпреки това, веднага си дадох сметка, че тази намеса е безобидна колкото току-що наточено острие на кама.
— Колко жалко. Толкова добри момчета са се жертвали, за да защитят законното правителство на републиката. Толкова млади и силни мъже, загинали безсмислено, вместо да доставят наслада на апетитна жена като вас, Саграрио.
Хапливата забележка принадлежеше на амбулантния търговец и бе посрещната със смях от мъжката половина. Когато доня Ерминия забеляза, че нейният Пакито също се е развеселил от думите на продавача на мазила за коса, го шляпна по врата, от което тилът му се зачерви. Тогава учителят се притече на помощ на момчето. Без да вдига глава от чинията си, той каза с поучителен глас:
— Не се смей, Пакито, казват, че смехът изсушава мозъка.
Едва бе завършил фразата, когато майката на момчето се намеси:
— Затова армията се надигна, за да сложи край на толкова смях, толкова веселие и разпуснатост, които водеха Испания към гибел…
И тогава сякаш се отприщи някакъв бент. Тримата мъже в единия фланг и трите жени на другия извисиха гласовете си почти едновременно в обща гълчава, в която никой никого не слушаше и всички се надвикваха, като крещяха ругатни и обиди. „Червен развратник, набожна лицемерка, дяволско изчадие, кисела старица, атеист, извратеняк“ и още десетки епитети, предназначени да обидя, сътрапезника отсреща, се разнесоха във въздуха като кръстосан огън от гневни викове. Единствено аз и Пакито мълчахме: аз, защото бях нова и нямах мнение, нито имах представа за предмета на спора, а Пакито вероятно се боеше от разярената си майка, която в момента наричаше учителя гнусен масон и поклонник на сатаната с пълна с полусдъвкани картофи уста и стичаща се по брадичката й мазнина. Междувременно в другия край на масата Канделария с всяка секунда се преобразяваше: тялото й сякаш се изду, а лицето, което малко преди това имаше любезно изражение, стана алено, докато накрая тя изгуби търпение и удари с юмрук по масата толкова силно, че виното в чашите подскочи, чиниите се удариха една в друга, а по покривката потече сосът от задушеното. Гласът й, подобно на гръмотевица, се извиси над другите:
— Ако в тази къща отново се заговори за проклетата война, ще ви натиря на улицата и ще ви изхвърля куфарите през балкона!
Присъстващите биха отбой неохотно, като си разменяха убийствени погледи, и довършиха първото ястие с едва сдържан гняв. Второто ястие — сафрид — бе изядено почти в пълно мълчание. За десерт имаше диня, която представляваше известна заплаха заради червения си цвят, но напрежението не избухна. Обядът приключи без по-сериозни инциденти. Трябваше само да изчакаме вечерята, за да бъдат подновени. В началото отново имаше иронични забележки и двусмислени шеги; после настъпи ред на отровните стрели и размяната на ругатни и прекръствания, а накрая — на откритите обиди и престрелка с крайшници хляб, които имаха за мишена окото на противника. И за финал, отново виковете на Канделария с предупреждение за незабавното изгонване на всички гости, ако двете страни на масата продължат да се ругаят. Тогава открих, че това е нормалното протичане на трите ежедневни хранения в пансиона. В действителност хазяйката никога не се раздели с нито един от наемателите, въпреки че те държаха войнствения си дух, острия си език и точната стрелба в постоянна готовност, за да ги стоварят безмилостно върху противниковия фланг. По това време контрабандните сделки бяха намалели и положението на Канделария не беше цветущо, за да си позволи да изгуби доброволно това, което всеки от тези нещастници без дом и близки плащаше за храна, нощувка и баня веднъж седмично. Така че въпреки заплахите, почти нямаше ден, в който от двете страни на масата да не се сипеха оскърбления, костилки от маслини, политически лозунги, бананови обелки, а в най-разгорещените моменти — някоя и друга плюнка и вилица. Самият живот в домашен мащаб.