— Майко мила. Защо не си ми казала досега каква ръка имаш, душко?
Две нови поли, три блузи, една рокля шемизета, два костюма, едно палто и един зимен халат постепенно заеха място в гардероба й, а през това време тя си изнамираше нови парчета плат, като влагаше минимални средства в тях.
— Китайска коприна, пипни, пипни. За нея индиецът от долния базар ми взе две американски запалки, огън да го гори. Добре че ми бяха останали две от миналата година, защото вече иска само марокански песети, негодникът му с негодник. Казват, че ще премахнат републиканските банкноти и ще ги сменят с банкноти на националистите. Каква лудост, момиче — говореше разгорещено тя, докато разопаковаше един пакет и ми показваше два метра огненочервен плат.
След едно друго излизане донесе габардин — „от хубавия, момиче, от хубавия“. На следващия ден се върна с парче сатен, придружено със съответния разказ за перипетиите около придобиването му и с доста неприлични споменавания на майката на евреина, който й го беше продал. Парче фин вълнен плат с карамелен цвят, друг от вълна от алпака, седем педи щампован сатен и така, чрез размени и сделки, се сдобихме с почти дузина платове, които аз скроих и уших, а тя изпробва и одобри. Накрая изобретателността й да изнамира стока се изчерпа или заключи, че новият й гардероб най-после е добре зареден, или пък реши, че е време да съсредоточи вниманието си върху други занимания.
— След всичко, което ми уши, дългът ти към мен до днес е изплатен — обяви тя. И без да ми даде време дори да въздъхна с облекчение, продължи: — Сега да поговорим за бъдещето. Имаш голяма дарба, момиче, а това не бива да се пропилява, особено сега, когато ти трябват пари, за да се измъкнеш от бъркотиите, в които си се замесила. Вече видя колко е сложно да се намери работа, така че според мен е най-добре да шиеш по поръчка. Както стоят нещата обаче, трудно ще накараш хората да те приемат в домовете си. Налага се да имаш собствено помещение, да отвориш собствено ателие, но дори и така няма да е лесно да намериш клиенти. Трябва да го обмислим хубавичко.
Канделария Контрабандистката познаваше всичко живо в Тетуан, но за да провери какво е състоянието на шивашкия занаят и да прецени кой е най-правилният подход, трябваше да излезе няколко пъти, да установи контакти тук-там и да проучи нещата на място. Два дни след раждането на идеята вече разполагахме със стопроцентова достоверна картина. Узнах, че има две-три дългогодишни уважавани майсторки шивачки, при които ходеха съпругите и дъщерите на офицерите, на някои известни лекари и на платежоспособните предприемачи. Едно стъпало по-ниско стояха четири-пет модистки, които шиеха прилични официални тоалети и неделни палта на съпругите на най-добре платения персонал в администрацията. И накрая, имаше известен брой обикновени шивачки, които обикаляха къщите и правеха всичко: шиеха пеньоари от перкал, преправяха стари рокли, подгъваха поли или кърпеха чорапи. Картината не беше особено добра. Конкуренцията беше значителна, но аз трябваше на всяка цена да намеря пролука, през която да се промъкна. Макар хазяйката ми да твърдеше, че никоя от тези професионални шивачки да не била нещо изключително и по-голямата част от тях работели на домашно, почти семейно ниво, не биваше да ги подценяваме: когато работят добре, шивачките могат да си спечелят верни до гроб клиентки.
Мисълта отново да започна да работя предизвика у мен противоречиви чувства. От една страна, успя да събуди у мен полъха на надежда, каквато отдавна не бях изпитвала. Да печеля пари, за да се издържам и да платя дълговете си, при това с работа, която харесвах и за която знаех, че върша добре, беше най-хубавото, което можеше да ми се случи. Но когато се опитвах да преценя обратната страна на монетата, душата ми се изпълваше с тревога и несигурност. За да открия собствено ателие, колкото и скромно и малко да е то, се нуждаех от начален капитал, с какъвто не разполагах, от контакти, каквито нямах, и много повече късмет от този, който животът ми предоставяше напоследък. Нямаше да бъде лесно да пробия като обикновена шивачка: за да отнема верни клиентки и да привлека нови, трябваше да бъда изобретателна, да изляза извън традиционното, да предложа нещо различно.