Последните думи събудиха в тъмната стая горестния аромат на спомена за школите „Питман“ и плановете на Рамиро и за малко да се пренеса в едно отминало време, което изобщо не исках да изживявам отново. Пропъдих това усещане и се върнах в реалността, за да поискам още обяснения.
— А ако не спечеля нищо? Ако не намеря клиентки?
— Тогава зле ни се пише. Но не се отчайвай преждевременно, душко. Не трябва да мислим за най-лошото, трябва да вярваме и да се хващаме за работа. Никой няма да дойде да ни оправя живота след всичките злощастия, които са ни се струпали на главата, така че или ще се борим за себе си, или не ни остава друг изход, освен да си гризем ноктите от глад.
— Но аз обещах на комисаря да не се забърквам в неприятности.
Канделария с усилие сдържа смеха си.
— И моят Франсиско обеща пред свещеника в селото, че ще се грижи за мен и ще ме почита до края на дните си, а ме скъсваше от бой, кучият му син. Не е за вярване, момиче, че си още толкова наивна след бедите, които съдбата ти е поднесла напоследък. Мисли за себе си, Сира, мисли за себе си и забрави всичко останало, защото в тези лоши времена, в които живеем, който не яде, става храна за другите. Освен това нещата не са толкова страшни: няма да стреляме по никого, просто ще продадем стока, която не ни трябва, а каквото Господ дава, свети Петър го благославя. Ако всичко бъде наред, дон Клаудио ще види едно обзаведено, чисто и луксозно ателие. Ако те попита някой ден откъде си намерила пари, ще кажеш, че аз съм ти ги дала назаем от спестяванията си, а ако не повярва или идеята не му хареса, ще му кажа, че е трябвало да те остави в болницата при монахините, вместо да те доведе в къщата ми и да ме кара да се грижа за теб. Той винаги е зает с хиляди неща и не желае допълнителни проблеми, така че ако го поставим пред свършен факт, няма да си направи труда да проверява. Повярвай ми, познавам го добре, от много години мерим сили, така че бъди спокойна.
Въпреки нейната безцеремонност и необичайната й житейска философия, знаех, че тя е права. Колкото и да обсъждахме въпроса, колкото и да го оглеждахме отгоре, отдолу и отстрани, в крайна сметка този отчаян план просто беше единственият изход от нещастията за две бедни, самотни, останали извън родината си жени, върху чиито плещи в тези смутни времена тежеше черно като катран минало. Праволинейността и почтеността бяха красиви понятия, но не даваха храна, не плащаха дълговете, нито пропъждаха студа в зимните нощи. Моралните принципи и безукорното поведение бяха останали за друг род хора, не и за две нещастници с разбити сърца, каквито бяхме ние през онези дни. Канделария изтълкува мълчанието ми като знак за съгласие.
— Тогава какво? Да започна ли утре да търся купувач?
Имах чувството, че танцувам със завързани очи на ръба на пропаст. В далечината все още се разнасяше хрипливият глас на Кейпо от Севиля, прекъсван от радиосмущения. Въздъхнах силно. Гласът ми най-сетне прозвуча тихо и уверено. Или почти.
— Добре.
Доволна, бъдещата ми съдружничка ме щипна нежно по бузата, усмихна се и се приготви да излезе. Оправи пеньоара и извиси внушителното си тяло върху овехтелите платнени чехли, които вероятно я придружаваха през по-голямата част от живота й на факир по оцеляване Канделария Контрабандистката — свадлива, лицемерна, безсрамна и сърдечна — вече беше на вратата, когато аз поставих последния си въпрос. Всъщност той нямаше почти нищо общо с това, за което бяхме разговаряли тази вечер, но бях любопитна да чуя отговора.
— Канделария, вие на чия страна сте в тази война?
Тя се обърна изненадано, но не се поколеба нито за миг да отговори с властен шепот:
— Аз? Аз съм предана до смърт на този, който я спечели, скъпа.
10.
Дните след вечерта, когато ми показа пистолетите, бяха мъчителни. Канделария влизаше, излизаше, движеше се непрекъснато като огромна и шумна змия. Сновеше мълчаливо от стаята си в моята, от трапезарията на улицата, от улицата в кухнята, винаги забързана, съсредоточена, като непрекъснато си мърмореше нещо, наподобяващо ръмжене и грухтене, чийто смисъл никой не можеше да отгатне. Не се намесих в трескавата й дейност, нито я попитах за хода на преговорите: знаех, че когато всичко е готово, тя сама ще се погрижи да ме осведоми.