— Но защо аз трябва да я занеса? — Страхът ме бе разсънил напълно и се чувствах по-будна и от бухал.
— Защото на връщане от Сюика, докато обикалях тук-там, за да уредя въпроса с гарата, кучият син Паломарес, който тъкмо бе излязъл от бар „Ел Андалус“, ме спря до портала на Интендантството и ми каза, че може би ще му е на сгода да мине тази вечер да претърся пансиона.
— Кой е Паломарес?
— Най-проклетият полицай в цяло Испанско Мароко.
— От хората на дон Клаудио?
— Да, дон Клаудио му е шеф. Когато е с него, му се подмазва, но почувства ли се с развързани ръце, негодникът става толкова нагъл и зъл, че е наплашил половината Тетуан с доживотен затвор.
— А защо ви спря тази вечер?
— Защото така му е скимнало, защото е мръсник и умира да напада и плаши хората, особено жените. Прави го от години, а напоследък по-често от всякога.
— Но не заподозря за пистолетите, нали?
— Не, скъпа за щастие не ме накара да отворя чантата си, нито се осмели да ме докосне. Само ми рече с неприятния си глас: „Къде си тръгнала посред нощ контрабандистке? Да не си се забъркала в някоя от твоите сделчици, негоднице?“. А аз му отвърнах: „Бях при една приятелка, дон Алфредо, че нещо не е добре, има камъни в бъбреците“. „Не ти вярвам, голяма мръсница и лисица си“, каза ми след това проклетникът, а аз замълчах и не му отвърнах, макар че едва се сдържах да не го наругая, така че стиснах здраво чантата под мишница и си тръгнах, като се молех на Божията майка да не ми се разместят пистолетите по тялото, а когато се бях поотдалечила, чувам още веднъж гадния му глас зад гърба си: „Може после да намина през пансиона и да го претърся, лисицо такава, да видим какво ще открия“.
— Мислите ли, че наистина ще дойде?
— Може да дойде, може и да не дойде — отвърна тя, като сви рамене. — Ако срещне по пътя някоя нещастна уличница, с която да се задоволи и да се облекчи, може да забрави за мен. Но не му ли провърви, няма да се учудя, ако позвъни на вратата след малко. Ще изкара гостите на стълбите и най-безцеремонно ще обърне къщата наопаки. Няма да бъде за пръв път.
— Значи трябва да останете в пансиона до сутринта, за всеки случай — прошепнах аз бавно.
— Точно така, душко — потвърди тя.
— А пистолетите трябва да изчезнат начаса, иначе Паломарес ще ги намери — добавих аз.
— Съвсем правилно.
— И доставката трябва да се извърши непременно днес, защото купувачите очакват оръжието и рискуват живота си, ако влязат в Тетуан.
— По-ясно от това не можеше да го кажеш, скъпа.
Няколко секунди стояхме мълчаливо, напрегнати и разтревожени, вперили очи една в друга. Тя — полугола, с преливащи изпод колана и сутиена месища, аз — седнала по турски сред чаршафите, по нощница, с разрошена коса и свито сърце. И в компанията на разхвърляните наоколо черни пистолети.
Накрая тя каза с твърд и категоричен тон:
— Трябва да се заемеш с това, Сира. Нямаме друг изход.
— Не мога, аз… аз… не мога — измънках.
— Трябва да го направиш, момиче — повтори тя с глух глас. — Иначе ще изгубим всичко.
— Спомнете си за неприятностите, които вече имам, Канделария — дълга към хотела, обвиненията на фирмата и на моя полубрат. Ако сега ме хванат, това ще е краят.
— Краят ще настъпи, ако тази нощ се появи Паломарес и ни пипне с всичко това тук — отвърна тя, поглеждайки към оръжията.
— Но, Канделария, чуйте ме… — настоях аз.
— Не, ти ме чуй, момиче, и ме чуй добре — каза тя властно. Говореше със силен шепот и широко отворени очи. Наведе се към мен — аз все още бях в леглото. Сграбчи ръцете ми и ме принуди да я погледна право в очите. — Опитах всичко, дадох всичко от себе си, но не се получи — добави тя. — Съдбата е променлива, понякога те оставя да спечелиш, а понякога плюе в лицето ти и те кара да губиш. А тази нощ ми каза: пукни сега, контрабандистке. Изстрелях всичките си патрони. Сира, аз вече се провалих в тази история. Но ти не си. Сега само ти можеш да ни спасиш, само ти можеш да изнесеш стоката и да вземеш парите. Ако не се налагаше, нямаше да те моля, Бог ми е свидетел. Не ни остава друг избор, момиче. Трябва да го направиш. И ти си вътре като мен. И двете сме замесени, и двете сме заложили много. Заложили сме бъдещето си, момиче, цялото си бъдеще. Ако не получим парите, сме загубени. Сега всичко зависи от теб. И трябва да го направиш. Заради теб и заради мен, Сира. Заради нас двете.