— Пукни, Паломарес! — извика тя през смях, като подхвърляше банкнотите във въздуха. — Пукни, не успя да ме хванеш!
Внезапно възгласите й секнаха, но не защото си бе възвърнала разсъдъка, а защото това, което виждаше пред себе си, я бе накарало да спре радостните си изблици.
— Но ти си цялата изранена, момиче! Досущ като Христос с петте рани! — възкликна тя при вида на голото ми тяло. — Много ли те боли, дъще?
— Малко — прошепнах аз, като се строполих като чувал на леглото. Лъжех. Всъщност ме болеше всичко, дори душата.
— И си толкова мръсна, сякаш си се търкаляла на някое бунище — каза тя, вече напълно възвърнала разума си. — Ще стопля вода и ще ти приготвя топла баня. После ще ти поставя компреси с мехлем на раните, а подир това…
Не чух нищо повече. Преди Контрабандистката да довърши изречението, бях заспала.
13.
Веднага щом къщата бе приведена в ред и всички се върнахме към нормалния ритъм на живот, Канделария се впусна да търси апартамент в испанската част на града за шивашкото ми ателие.
Испанският квартал в Тетуан, толкова различен от арабската медина, е бил построен по европейски критерии, за да отговори на нуждите на испанския протекторат, да подслони гражданските и военните институции и да осигури жилища и магазини за семействата от полуострова, за които Мароко се бе превърнал в постоянно местожителство. Новите сгради с бели фасади и балкони с орнаменти в полумодерен, полумавритански стил бяха разположени на широки улици и просторни площади, образуващи хармонична мрежа. Из нея се движеха дами с хубави прически и господа с шапки, военни с униформи, деца, облечени по европейски, официално сгодени двойки, които се държаха за ръце. Имаше тролейбуси и автомобили, сладкарници, новооткрити кафенета и изискани модерни магазини. Това бе уреден и спокоен свят, напълно различен от суматохата, миризмите и глъчката из пазарите на медината — едно сякаш изникнало от миналото място, заобиколено от крепостни стени и отворено към света чрез седемте си порти. А между двете пространства — арабското и испанското, подобно на гранична линия се намираше „Ла Лунета“ — улицата, която скоро щях да напусна.
Веднага щом Канделария намереше апартамент, в който да устроя ателието си, животът ми щеше да поеме в нова посока и аз отново трябваше да се приспособявам към него. И за да се подготвя, реших да се променя — да се преобразя напълно, да се освободя от ненужния баласт и да започна от нулата. За няколко месеца бях затръшвала вратата пред целия си предишен живот; от скромна шивачка се бях превърнала последователно или едновременно в няколко различни жени. Кандидат-чиновничка, наследница на известен индустриалец, странстваща любовница на мошеник, наивна кандидатка за съдружник на аржентинска фирма, неосъществена майка на неродено дете, длъжница, заподозряна в измама и кражба, както и случайна търговка на оръжие, предрешена като безобидна мюсюлманка. За още по-кратко време трябваше да се превърна в друга личност, защото никоя от предишните вече не ми вършеше работа. Родината ми се намираше във война, а любовта ми беше отлетяла, отнасяйки със себе си имуществото и илюзиите ми. Детето, което така и не се роди, се бе превърнало в локва от съсирена кръв на една автобусна спирка. Досие с данните ми обикаляше из полицейските управления на две страни и три града, а малкият арсенал от пистолети, които бях пренесла, завързани за тялото ми, може би вече бе отнел нечий живот. Исках да загърбя това злочесто минало, затова реших да посрещна бъдещето с маска на увереност и смелост, зад която да скрия страховете, бедите и болезнените рани в душата си.
Реших да започна с външността си, да си придам вид на светска и независима жена, зад който никой не биваше да прозре същността ми на жертва на един негодник, нито неясния произход на парите, с които щях да отворя ателието. За тази цел трябваше да напудря миналото, да съчиня час по-скоро едно настояще и да планирам фалшиво и блестящо бъдеще. И трябваше да действам бързо; трябваше да започна веднага. Нито една сълза, нито едно оплакване повече. Нито един благосклонен поглед назад. Всичко трябваше да бъде настояще, да бъде днес. Затова избрах нова индивидуалност, която измъкнах от ръкава си, както фокусникът измъква гирлянда от кърпички или асо купа. Реших да променя вида си и избрах да приема образа на твърда, способна, опитна жена. Трябваше да направя така, че невежеството ми да бъде сметнато за високомерие, несигурността ми — за приятно безгрижие. Никой не трябваше да заподозре страховете ми, скрити зад увереното потропване на високите токчета и привидно непоколебимата решителност. Никой не трябваше да прозре огромното усилие, което трябваше да полагам всеки ден, за да превъзмогна тъгата.