Жамила дойде рано. Разменихме си нервни усмивки — това беше първият ден и за двете. Канделария ми я беше преотстъпила и аз й благодарих за жеста; бяхме се привързали много една към друга и момичето щеше да бъде моя скъпа съюзница, моя малка сестра. „Аз ще си намеря веднага някоя Фатима; ти вземи Жамила, тя е много добро момиче, ще видиш как ще ти помага.“ Така че при мен дойде кротката Жамила, която беше щастлива, че ще се отърве от тежката работа в пансиона и ще започне със своята госпожица нова дейност, която щеше да облекчи живота й.
Жамила пристигна, но никой не дойде след нея. Нито през първия, нито през втория, нито през следващия ден. Три сутрини ставах преди изгрев и се издокарвах грижливо. С безукорни дрехи и прическа, с блестяща от чистота къща; модните списания с усмихнатите елегантни жени на кориците, шивашките инструменти — подредени в ателието, всичко идеално изпипано, в очакване някой да потърси услугите ми. Но никой сякаш нямаше намерение да го направи.
Понякога чувах шумове, стъпки, гласове на стълбището. Тогава изтичвах на пръсти до вратата и гледах нетърпеливо през шпионката, но звуците никога не бяха предназначени за мен. С око, долепено до кръглото отвърстие, виждах как минават шумни деца, забързани жени и бащи, нахлупили шапки, слугини, натоварени с продукти, разносвачи, портиерката с престилката й, кашлящият пощальон и кой ли не — безкрайна върволица от хора. Никой обаче нямаше намерение да си поръча дрехи в моето ателие.
Поколебах се дали да уведомя Канделария или да продължа търпеливо да чакам. Най-после реших: ще отида до „Ла Лунета“ и ще я помоля да задвижи контактите си, да съобщи тук-там, за да могат потенциалните клиентки да узнаят, че ателието вече е отворено. Ако тя не успееше, съвместното ни начинание щеше да загине, преди да е започнало. Не ми се наложи обаче да моля за намеса Контрабандистката, защото същата сутрин звънецът най-после иззвъня.
— Гутен морген. Казвам се фрау Хайнц, новодошла съм в Тетуан и се нуждая от няколко тоалета.
Приех я облечена с костюма, който си бях ушила преди няколко дни. Тъмносин цвят, тясна пола тип молив, вталено сако без блуза отдолу, чието най-горно копче беше точно на милиметър от мястото, от което деколтето би изгубило благоприличието си. И въпреки това — невероятно елегантно. Единственото украшение, което носех, беше дълга сребърна верижка на шията, завършваща със старинна ножичка от същия метал; не можеше да реже, защото бе много стара, но я намерих в един антиквариат, докато търсех лампа, и веднага реших да я превърна в част от новия ми образ.
Новодошлата едва ме погледна в очите, докато се представяше — погледът й беше зает да преценява обстановката, за да се увери, че отговаря на нивото на това, от което се нуждаеше. Не изпитах затруднение да я обслужа: просто си представих, че съм доня Мануела, превъплътена в една привлекателна и компетентна чужденка. Отидохме в салона и се настанихме в креслата. Тя с леко мъжка решителна поза, а аз — с най-доброто кръстосване на крака, което бях репетирала стотици пъти. Каза ми на оскъдния си испански какво желае. Два костюма, два вечерни тоалета. И екип за игра на тенис.
— Разбира се — излъгах аз.
Нямах никаква представа какво представлява един екип за подобна дейност, но не възнамерявах да призная невежеството си, дори да ме заплашваха с разстрел. Разгледахме списанията и обсъдихме кройки. За вечерните тоалети се спря на модели на двама от най-известните дизайнери по онова време Марсел Роша и Нина Ричи. Избра ги от едно френско списание за висша мода за сезона есен-зима на 1936 година. Идеите за костюмите взе от американското списание „Харпърс Базар“. Бяха модели на модната къща „Хари Анджело“ — име, което никога не бях чувала, но внимавах да не се издам пред нея. Германката, очарована от изобилието на списания, ме попита на примитивния си испански къде съм ги намерила. Престорих се, че не я разбирам: ако научеше за машинациите, които бе приложила съдружничката ми контрабандистка, за да се сдобия с тях, първата ми клиентка щеше веднага да си отиде и повече нямаше да я видя. После минахме към избора на платове. Благодарение на мострите, които различни магазини ми бяха предоставили, аз й показах цял каталог, описвайки качествата на всеки от платовете.