Взехме относително бързо решение. Шифон, кадифе и органза за вечерта; фланела и кашмир за деня. За модела и плата на екипа за тенис не говорихме — щях да измисля нещо, когато му дойдеше времето. Посещението продължи цял час, по средата на който Жамила, облечена с кафтан в турскосиньо, с гримирани с кхол черни очи, се появи мълчаливо с лъскав поднос, на който имаше арабски сладкиши и билков чай. Германката ги прие с удоволствие, а аз скришом благодарих на новата си прислужница със съучастническо намигване. Последната задача се състоеше във вземането на мерки. Записах с лекота данните в една тетрадка с кожени корици — космополитната версия на доня Мануела, в която се бях преобразила, ми беше от изключителна полза. Уговорихме се първата проба да бъде след пет дни и се разделихме с изискана вежливост. „Довиждане, фрау Хайнц, благодаря за посещението. Довиждане, фройлайн Кирога, до скоро.“ Щом затворих вратата, запуших устата си с ръка, за да не извикам, и едвам се удържах да не затропам с крака по пода като див жребец. Ако можех да дам воля на порива си, просто щях да изразя въодушевлението си от мисълта, че нашата първа клиентка е в мрежата и вече няма връщане назад.
През следващите дни работих сутрин, обед и вечер. За пръв път изпълнявах сама толкова важни поръчки, без надзора и помощта на майка ми или на доня Мануела. Поради това впрегнах в задачата петте си сетива, умножени по петдесет хиляди, и въпреки това страхът от провал не ме напусна нито за секунда. Мислено разглобих моделите от списанието и когато образите се изчерпаха, изострих въображението си и прозрях това, което не успявах да видя.
Разчертах платовете с креда и отрязах парчетата със страх, но точно. Сглобих ги, разглобих ги и отново ги сглобих. Тропосвах, шиех, сглобявах и разглобявах, и отново сглобявах върху един манекен, докато резултатът ми се стори задоволителен. Модата се беше променила много от времето, когато бях навлязла в света на кройките и тъканите. Когато постъпих в ателието на доня Мануела — в средата на двайсетте години — преобладаваха свободните линии, ниските талии и дългите поли за деня, и туниките с изчистени кройки и превъзходна простота за вечерта. Трийсетте години наложиха още по-дълги поли с естествена талия, веревни кройки, подчертани с подплънки рамене и чувствени силуети. Модата се променяше с времето, а с тях се променяха изискванията на клиентелата и уменията на модистките. Успях обаче да се приспособя — щях да се радвам, ако и в личния си живот постигнех лекотата, с която се нагаждах към капризите на модните тенденции, диктувани от Париж.
15.
Първите дни преминаха като във вихър. Работех неуморно и излизах много малко, само за кратка разходка привечер. Тогава обикновено срещах някого от съседите ми: майката и сина от отсрещния апартамент, хванато под ръка две-три деца от горния етаж, слизащи тичешком по стълбите, някоя жена, забързана да се прибере вкъщи и да приготви вечерята за семейството. Само една сянка помрачи работата ми през онази първа седмица: проклетият екип за тенис. Накрая реших да изпратя Жамила до „Ла Лунета“ с една бележка:
„Трябват ми списания с модели за тенис. Може и да са стари.“
— Госпожа Канделария казва Жамила отиде пак утре.
И Жамила отиде пак следващия ден в пансиона и се върна с купчина списания, които едвам се побираха в ръцете й.
— Госпожа Канделария каже госпойца Сира гледа първо тези списания — съобщи тя с нежен глас на разваления си испански.
Беше зачервена от бързането, изпълнена с енергия, преливаща от мечти. Напомняше ми донякъде на самата мен през първите години в ателието на улица „Сурбано“, когато единствената ми задача беше да тичам нагоре-надолу, да изпълнявам поръчки и да доставям готовите дрехи. Вървях по улиците с леки и безгрижни стъпки като млад уличен котарак — и намирах удоволствие и в най-дребното забавление, което ми позволяваше да отложа с няколко минути завръщането си в затвора между четирите стени. Носталгията за малко да ме връхлети, но успях да се отдръпна навреме и да се изплъзна с грациозно движение — бях се научила да прибягвам към изкуството на бягството всеки път, когато предусещах заплашителната близост на меланхолията.