Благодарих му за компанията, качих се по стълбите и влязох в двора. Усетих как няколко погледа се насочиха внезапно към мен; навярно през онези дни не бяха свикнали с присъствие на жени като мен в школата. Стигнах до входа и спрях смутена, изгубена, без да знам какво да правя, нито кого да търся. Още не бях обмислила следващата си стъпка, когато зад мен някой каза:
— Я виж ти, моята хубава съседка.
Обърнах се, без да имам и най-малка представа кой би могъл да произнесе тези думи, и се озовах пред младия мъж, който живееше срещу моя апартамент. Беше там, но този път сам. С няколко килограма в повече и с доста по-малко коса от полагащата му се на тази възраст — едва ли надхвърляше трийсетте. Не ме остави да изрека нито дума. Бях благодарна за това, защото не знаех какво да му кажа.
— Изглеждате малко объркана. Мога ли да ви помогна?
За пръв път ме заговаряше. Бяхме се разминавали няколко пъти, откакто се бях нанесла в апартамента, но винаги го бях виждала с чайка му. При тези среши никой от трима ни не прошепваше нищо повече от едно любезно „добър ден“. Познавах и други, доста по-нелюбезни нотки на гласовете им, които чувах от апартамента си почти всяка вечер, когато майка и син се впускаха до късно през нощта в разгорещени и шумни спорове. Реших да бъда откровена с него — нямах подготвено обяснение, нито имах време да го измисля.
— Търся някой, който да ми направи едни рисунки.
— Може ли да знам какви?
Тонът му не беше нахален, само любопитен. Любопитен, директен и леко превзет. Изглеждаше много по-решителен сам, отколкото в присъствието на майка си.
— Имам снимки отпреди няколко години и искам да ми нарисуват скици по тях. Както сигурно знаете, аз съм модистка. Нужни са ми за модел, който трябва да ушия за една клиентка; преди това трябва да й го покажа, за да го одобри.
— Носите ли снимките?
Кимнах.
— Ще ми ги покажете ли? Може би ще ви помогна.
Огледах се наоколо. Нямаше много хора, но все пак достатъчно, за да ми е неудобно да показвам публично изрезките от списанието. Не се наложи да му го казвам; той сам се досети.
— Да излезем?
Когато се озовахме на улицата, аз извадих овехтелите страници от чантата си. Връчих му ги мълчаливо и той внимателно ги разгледа.
— Колко интересно, Скиапарели, музата на сюрреалистите. Обожавам сюрреализма, а вие?
Нямах никаква представа за какво ме пита, освен това страшно бързах да реша проблема си, така че отминах въпроса му и отклоних разговора в друга посока:
— Знаете ли кой може да ми ги направи?
Погледна ме с късогледите си очи иззад очилата и се усмихна леко.
— Мислите ли, че аз мога да ви услужа?
Същата вечер ми донесе скиците; не вярвах, че ще ги направи толкова бързо. Вече се бях приготвила да си лягам, бях си облякла нощницата и дълъг пеньоар от кадифе, който сама си бях ушила, за да убия времето през дните, които прекарах в очакване на клиентки. Току-що бях вечеряла в салона и на подноса имаше остатъци от скромното ми меню: чепка грозде, парче сирене, чаша мляко, няколко бисквити. Всичко тънеше в тишина и мрак, само един лампион в ъгъла беше запален. Изненадах се, че някой звъни на вратата почти в единайсет вечерта, приближих се бързо до шпионката, като изпитвах едновременно любопитство и страх. Когато установих кой е, вдигнах резето и отворих.
— Добър вечер, скъпа. Надявам се да не съм ви обезпокоил.
— Не се тревожете, още не съм си легнала.
— Донесох ви някои нещица — обяви той, като показа крайчеца на картоните, които държеше зад гърба си.
Не ми ги подаде, а ги държеше полускрити, докато изчакваше реакцията ми. Поколебах се няколко секунди, преди да го поканя да влезе в този толкова късен час. През това време той стоеше невъзмутимо на прага, с картоните извън полезрението ми и с наглед безобидна усмивка на лицето.
Разбрах посланието. Нямаше намерение да ми покаже нито сантиметър, докато не го пусна да влезе.
— Заповядайте, влезте — отстъпих накрая.
— Благодаря, благодаря — прошепна той, без да крие задоволството, че е постигнал целта си. Беше с риза и панталон, с плътен халат върху тях. С претенциозните си очила. И леко превзетите си маниери.
Огледа безцеремонно антрето и влезе в салона, без да изчака да го поканя.
— Много ми харесва къщата ви. Много е елегантна, много е шик.