След като се настаних на „Сиди Мандри“ — след нощта с бурята, — домът ми също се превърна в негово убежище. Идваше да прелиства списания, да споделя идеи, да рисува екипи и да ми разказва остроумно различни неща за света, за клиентките ми и за хората, с които ежедневно се разминавах, но не познавах. Така нощ след нощ той ме осведоми за Тетуан и за жителите му: откъде и за какво са дошли всички тези семейства в една чужда страна, кои са дамите, на които шиех, кой има власт, кой има пари, кой какво прави, защо, кога и как.
Пристрастието на доня Енкарна към бутилката невинаги обаче постигаше упояващ ефект и тогава, за жалост, нещата се объркваха. Формулата „аз те поя с алкохол, а ти ме оставяш на мира“ понякога не проработваше според очакванията. И когато ликьорът не успяваше да я повали, напиването й се превръщаше в истински ад. Тези вечери бяха най-ужасните, защото тогава майката не приличаше на кротка мумия, а на гръмотевичен Юпитер, способен да помете с крясъците си достойнството и на най-твърдия човек. Лош син, урод, нещастник, педал — това бяха най-меките думи, които излизаха от устата й. Той не й оставаше длъжен: знаейки, че утрешният махмурлук ще изтрие от паметта й всички спомени, с ловкостта на хвърляч на ножове й отговаряше със също така неприлични обиди. Гнусна вещица, злобарка, повлекана. Какъв скандал, Господи, ако ги чуеха приятелите, с които ходеха заедно на сладкарница, в аптеката и на църква. На следващия ден обаче те сякаш бяха забравили всичко и по време на следобедната разходка отново цареше мир и любов, като че между тях никога не е имало и най-малкото напрежение. „Какво искаш да хапнеш днес, мамо, кифла или предпочиташ пирожка с месо? Каквото решиш, Феликс, скъпи, изборът ти винаги е удачен. Хайде да побързаме, защото трябва да изкажем съболезнования на Мария Ангустиас, казаха ми, че племенникът й е загинал в битката при Харама; колко жалко, ангелчето ми, добре че като син на вдовица те освободиха от мобилизация. Какво щях да правя, Света Богородице, сама и със син на фронта.“
Феликс беше достатъчно умен, за да съзнава, че в тази връзка има нещо неестествено и нездраво, но му липсваше кураж да прекрати веднъж завинаги. Затова бягаше от непоносимата реалност, като алкохолизираше майка си, като се измъкваше досущ вампир призори или се надсмиваше над собствените си нещастия, докато търсеше вината в хиляди смехотворни причини и обмисляше най-чудати решения. Едно от развлеченията му беше да открива странности и лекове сред обявите във вестниците, излегнат на дивана ми, докато аз довършвах някой маншет или обшивах предпоследния илик за деня.
Тогава ми говореше ето такива неща:
— Мислиш ли, че гневливостта на майка ми е свързана с нервите? Може това да й помогне. Слушай, слушай: „Нервионал“. Събужда апетита, подобрява храносмилането, регулира стомаха. Премахва маниите и потиснатото настроение. Вземайте „Нервионал“, не се колебайте.
Или това:
— Според мен майка ми има херния. Вече съм решил да й подаря ортопедичен колан, току-виж я излекувал от раздразнителността, чуй само това: Страдащи от херния, избягвайте рисковете и неразположенията с незаменимия и модерен колан, чудо на науката и механиката, който без закопчалки, презрамки и връзки ще победи напълно болестта ви. Може би ще помогне, ти какво мислиш, да й купя ли един?
Или пък друго:
— Ами ако накрая се окаже, че е нещо на кръвта? Виж какво пише тук: Кръвоочистително средство „Ришле“. Нарушено оросяване, разширени вени и язви. Пречиства замърсената кръв. Ефикасно за елиминиране на пикочни отрови.
Или някаква глупост като тези:
— Ами ако са хемороиди? Ами ако е урочасана? Да потърся ли някой знахар от Арабския квартал, за да развали магията? Всъщност не би трябвало да се притеснявам толкова, защото се надявам дарвинистките й увлечения да скапят черния й дроб и да я довършат. Една бутилка вече не й стига за два дни, направо ще ме разори. — Прекъсна монолога си, очаквайки отговор, но не го получи. Или по-скоро не го получи в думи. — Не разбирам защо ме гледаш така, скъпа — добави той.
— Защото не знам за какво ми говориш, Феликс.
— Не знаеш какво имам предвид с дарвинистките склонности? Не знаеш ли кой е Дарвин? Онзи с маймуните, с теорията, че хората произлизаме от приматите. Казвам, че майка ми има дарвинистки увлечения, защото е луда по анасоновия ликьор с маймуната, разбираш ли? Скъпа, изглеждаш божествено и шиеш като същински ангел, но в областта на общата култура си кръгла нула.