Англичанката се усмихна с благодарност на Жамила и се завъртя няколко пъти грациозно и елегантно. Момичето впери очи в нея развълнувано, срамежливо и щастливо.
— А сега побързайте. Остават само десет минути до осем.
С Жамила излязохме на балкона, за да я видим на излизане, мълчаливи, хванати за ръка и свити в ъгъла, за да не ни забележат от улицата. Вече се бе свечерило. Погледнах надолу, очаквайки да зърна малката й червена кола, но вместо нея видях паркиран черен внушителен автомобил със знаменца отпред, чиито цветове не успях да различа поради разстоянието и оскъдната светлина. Когато облеченият в синя коприна силует се появи на входа, фаровете се запалиха и един мъж в униформа слезе от мястото до шофьора, отвори бързо задната врата. Застана по военному, докато тя, елегантна и величествена, излезе на улицата и прекоси краткото разстояние до колата, без да бърза, сякаш предоставяше възможност да я видят добре, изпълнена с гордост и самоувереност. Не успях да забележа дали има още някой на седалката: веднага щом тя се настани, униформеният мъж затвори вратата и се върна с войнишка стъпка на мястото си. Тогава мощната кола потегли и изчезна бързо в нощта, отнасяйки със себе си една щастлива жена и най-голямата илюзия в цялата история на мнимата висша мода.
19.
На следващия ден животът се върна към нормалния си ход. В късния следобед на вратата се позвъни. Изненадах се, нямах уговорен час с клиентка. Беше Феликс. Той се шмугна вътре мълчаливо и затвори след себе си. Държането му ме изненада — обикновено идваше в дома ми късно вечер. След като вече беше извън обсега на любопитните погледи на майка си през шпионката, той каза бързо и иронично:
— Виж ти колко важни сме станали.
— Защо? — попитах учудено.
— Заради ефирната дама, с която току-що се разминах на входа.
— Розалинда Фокс? Беше дошла на проба. Освен това тази сутрин ми изпрати букет цветя в знак на благодарност. Всъщност точно на нея помогнах вчера да се измъкне от малкото си затруднение.
— Значи роклята „Делфос“ е била за кльощавата блондинка, която срещнах.
— Точно така.
В продължение на няколко секунди той се наслаждаваше на току-що чутото. После продължи с лукава нотка в гласа:
— Виж ти колко интересно. Успяла си да помогнеш на една много, много специална жена.
— Специална с какво?
— Специална, скъпа моя, защото клиентката ти навярно е жената с най-много власт в ръцете си, за да реши какъвто и да е въпрос в протектората. С изключение на проблемите на шивачеството, разбира се, за тях разполага с теб, с императрицата на имитацията.
— Не те разбирам, Феликс.
— Искаш да кажеш, че не знаеш коя е въпросната Розалинда Фокс, на която вчера уши страхотен тоалет само за няколко часа?
— Англичанка, която е прекарала по-голямата част от живота си в Индия и има петгодишен син.
— И любовник.
— Германец.
— Студено, студено.
— Не е ли германец?
— Не, скъпа. Много, ама много грешиш.
— Ти откъде знаеш?
Усмихна се лукаво.
— Знае го цял Тетуан. Любовникът й е друг.
— Кой е?
— Една много важна особа.
— Кой е? — повторих, като го дръпнах за ръкава, неспособна да сдържа любопитството си.
Отново се усмихна лукаво и си запуши устата с театрален жест, сякаш искаше да ми съобщи голяма тайна. Прошепна бавно на ухото ми:
— Приятелката ти е любовница на един висш комисар.
— На комисар Васкес? — попитах недоверчиво.
Той се засмя, а после ми обясни:
— Не, глупаче, не. Клаудио Васкес отговаря само за полицията, задачата му е да държи изкъсо местните престъпници и бандата глупаци, които командва. Много се съмнявам, че разполага с време за извънбрачни връзки или поне да има постоянна любовница и да я настани в къща с басейн на булевард „Лас Палмерас“. Клиентката ти, скъпа, е любовница на подполковник Хуан Луис Бейгбедер-и-Атиенса, висш комисар на Испания в Мароко и генерал-губернатор на испанските територии в Северна Африка. Най-важният военен и административен пост в целия протекторат за твое сведение.
— Сигурен ли си, Феликс? — прошепнах аз.
— Майка ми да е жива и здрава и да живее до осемдесет години, ако лъжа. Никой не знае откога са заедно: тя е в Тетуан от около месец — и все пак достатъчно, за да могат всички да научат коя какво има между тях. Назначен е от Бургос за висш комисар отскоро, макар че всъщност още от началото на войната беше временно изпълняващ длъжността. Говори се, че Франко бил много доволен от него, защото му набира войници сред мюсюлманите и ги изпраща на фронта.