Тя се засмя, аз също се усмихнах. Ситуацията наистина беше особена: най-важната личност в протектората и една новодошла чужденка, която би могла да му е дъщеря, флиртуват открито на брега на морето, а през това време моторизираната свита ги наблюдава от разстояние.
— Тогава той взе два камъка, бял и черен. Скри ръце зад гърба си, а после ги показа отново със стиснати юмруци. „Избирай“ — каза ми. „Какво да избера?“ — попитах аз. „Избери една ръка. Ако в нея е черният камък, днес ще напуснеш живота ми и повече няма да те видя. Ако се падне белият, тогава това означава, че съдбата желае да останеш с мен.“
— И се е паднал белият камък.
— Наистина се падна белият камък — потвърди тя с лъчезарна усмивка. — Няколко дни по-късно прати две коли в Танжер: „Крайслер Ройъл“, за да превози вещите ми, и открития „Додж“, с който днес дойдохме тук, подарък от директора на банка „Хасан“ в Тетуан, който Хуан Луис реши да ми предостави. Оттогава не сме се разделяли, освен когато му се налага да пътува по служба. Засега живея със сина си, Джони, на булевард „Лас Палмерас“, в огромна къща с баня, достойна за махараджа, и тоалетна, наподобяваща кралски трон, само че мазилката на стените й се рони и дори няма течаща вода. Хуан Луис продължава да живее във Висшия комисариат, защото постът му го изисква. Не възнамеряваме да живеем заедно, но той реши, че не е необходимо да крие връзката си с мен. Макар че понякога това го поставя в неудобно положение.
— Защото е женен… — подхвърлих аз.
Тя направи гримаса и отметна една къдрица от лицето си.
— Не, не. Това всъщност е без значение, аз също съм омъжена. Това засяга само нас, въпросът е напълно личен. Неудобството е по-скоро от публично естество. Някои хора например смятат, че една англичанка може да упражни върху него недотам положително влияние. При това го казват открито.
— Кой смята така?
Тя бе толкова откровена, че неусетно се почувствах в правото си да поискам обяснения, когато не успявах да разбера напълно онова, което ми говореше.
— Представителите на нацистката колония в протектората. Най-вече Лангенхайм и Бернхарт. Смятат, че висшият комисар трябва да бъде прогермански във всички страни на живота си — стопроцентово лоялен към немците, които подпомагат неговата кауза във войната. Те още от началото се съгласиха да ви предоставят самолети и оръжие. Всъщност Хуан Луис е знаел за пътуването до Германия в първите дни, когато представителите на националистите трябвало да се срещнат с Хитлер в Байройт по време на Вагнеровите празници. Anyway, Хитлер се посъветвал с адмирал Канарис, Канарис препоръчал да се предостави исканата помощ и от самия Байройт фюрерът дал заповед да изпратят в Испанско Мароко всичко необходимо. Ако не го беше направил, испанските части в Африка нямаше да могат да прекосят Гибралтарския проток, така че германската помощ е била от решаващо значение. Естествено, оттогава отношенията между двете армии са приятелски. Нацистите в Тетуан обаче смятат, че моята близост и привързаността на Хуан Луис към мен може да го подтикнат към едно пробританско и недотам лоялно към германците поведение.
Спомних си коментарите на Феликс за съпруга на фрау Лангенхайм и сънародника му Бернхарт, подмятанията му за военната помощ, която двамата са издействали в Германия и която не само не бе прекратена, но и ставаше все по-значителна на полуострова. Припомних си също желанието на Розалинда да направи безупречно впечатление на първата си официална среща с германската общност под ръка с любовника си и едва сега проумях какво се е опитвала да ми каже, но не му придадох особено значение и се опитах да я успокоя:
— Според мен не би трябвало да се тревожиш. Той може да е лоялен към германците, независимо че е с теб. Това са две различни неща: едното е служебно, другото — лично. Онези, които мислят така, не са прави.
— Прави са, естествено, че са прави.
— Не те разбирам.
Тя отмести поглед към полупразната тераса. Разговорът се бе проточил и масите около нас се бяха изпразнили. Вятърът бе стихнал, платното на тентите почти не помръдваше. Няколко сервитьори с бели сака и фесове — мюсюлманска мъжка шапка от червен филц — мълчаливо изтръскваха салфетки и покривки. Тогава Розалинда сниши гласа си до шепот. Едва доловим шепот, чийто тон беше твърд и категоричен.