Аги също бе присъствала, тъй като Елизабет я помоли. Седеше на леглото до нея и държеше ръката й. Слушаше историята й за човека с ножа в колата. Слушаше и си мислеше: „Господи, тя го е убила. Нали това казва? Да, убила го е. С голи ръце…“.
Тогава спря да гали ръката на момичето. Просто седеше и я гледаше, а пред очите й бе образът на малкото й момиченце. Джеси с разтреперани устни, с уплашени сини очи.
Аги преглътна тежко и се вторачи в ръката на Елизабет.
Аги накара полицаите да излязат от стаята, преди Елизабет да се съблече. После подаде роклята й на един от тях през вратата. Извади стара рокля на цветя от гардероба си. Елизабет трябваше да стегне колана и подгъвът се вдигна доста над коленете й, но все пак дрехата й ставаше.
После Аги я заведе в банята. Сложи я на клозета и избърса лицето й с мокра кърпа. Струваше й се, че мие лицето на Джеси. Дъщеря й никога не спираше да говори и да задава въпроси: „Какво ще правим днес? Татко ще се прибере ли преди да си легна? Може ли да гледам телевизия след училище?“. Понякога Аги губеше търпение: „Джесика! Как мога да ти почистя лицето, ако не спираш да мърдаш?“. Джесика започваше да се кикоти и това само влошаваше нещата.
Но Елизабет Бъроуз не помръдваше, нито говореше, докато Аги почистваше лицето й. Седеше неподвижно, с изправен гръб и отпуснати в скута ръце. И гледаше Аги. Наблюдаваше я с огромните си зелени очи и леко отворени устни. Аги искаше да й извика да престане, но не го направи. И Елизабет продължи да я гледа втренчено.
Най-после Аги свърши и пусна кърпата в мивката. Елизабет я наблюдаваше с леко наклонена на една страна глава.
Чак сега Аги забеляза колко е красива. Като картина. Като Венера на Ботичели. Господи, каква ли можеше да стане, ако…
Аги застана до мивката и загледа момичето, което сигурно бе разкъсало онзи мъж с голи ръце.
— Хайде да се върнем в спалнята — нежно предложи Аги.
— Не — отвърна Елизабет и примигна, сякаш гласът на по-възрастната жена я бе събудил. — Искам… искам да кажа… може ли да видя нейната стая?
— Нейната…
— На дъщеря ти.
Сега Елизабет стоеше до леглото на Джесика и възхитено оглеждаше нарисуваните звезди, кристалния дворец, дъгата и облаците. Тя се отдръпна от Аги със замечтан поглед и отиде до рафтовете с играчки. Докосна нежно малката музикална кутийка и кончетата по нея.
Аги я наблюдаваше внимателно. Видя я как се усмихва на украсените със златни юзди кончета.
През стената се чуваше тихият говор на мъжете в съседната стая.
— Мислех си за тази стая — внезапно каза Елизабет. — За стаята на дъщеря ти. Исках да дойда тук.
— Така ли? — попита Аги и леко потръпна.
Мисълта за тази жена, тази луда жена, заключена в клиниката, която мечтаеше за стаята на дъщеря й…
„Господи, Нейтън! Всичко ли разказваш на пациентите си?“
— Да — кимна Елизабет. — След мъжа… беше онзи мъж с ножа… а после… после полицаите… те ме намериха с него, когато той беше… след като беше умрял, защото Тайния приятел и… и полицаите ме сложиха в тяхната кола и аз им казах: „Трябва да помогнете на доктор Конрад. Трябва да му помогнете“. Непрестанно им повтарях това и те се обадиха по радиото и казаха, че ще ме доведат тук и аз… аз се страхувах. Страхувах се, но си помислих, че ще видя нейната стая. Така си мислех, за да не се страхувам: „Сега ще видя нейната стая“. И си го повтарях през цялото време.
Аги й се усмихна мило.
— Разбирам — каза тя.
— Тогава аз… започна Елизабет, но внезапно замълча. — О — въздъхна тя, — виж.
Очите й заблестяха, на устните й се появи лека усмивка. Тя гледаше в гардероба на Джесика.
— Виж. Тя има толкова много… нали разбираш… животни. Играчки и животни.
— Джесика ги нарича „моите приятели“ — отвърна Аги с треперещ глас.
— Приятели — повтори Елизабет. — Много са сладки.
Тя влезе в гардероба.
Аги се поколеба. Струваше й се, че никога вече няма да може да влезе там. Пристъпи към вградения гардероб. Краката й тежаха като оловни.
Застана до вратата и надникна вътре.
Елизабет бе коленичила сред играчките, заобиколена от алигаторите и марсианците, Туфи, мис Пиги и жабока Кърмит.
Но, разбира се, държеше Белоснежко, старото посивяло мече. Притискаше го нежно към гърдите си.