Полицаят държеше жената за ръка. Поведе я към една от патрулните коли. Помогна й да се настани на задната седалка и затвори вратата. После полицаят седна зад волана.
Жената се обърна и погледна през прозореца. Гледаше право в майката на Джесика. После вдигна ръка и я притисна до стъклото.
Агата спря, също вдигна ръка и махна в отговор. После, точно преди колата да потегли, принцесата погледна Джесика. Погледът й беше тъжен, но нежен. С такъв поглед Джесика понякога гледаше къщичката за кукли на Габи или котето на Лорън — неща, които желаеше силно, но не можеше да има.
После полицейската кола потегли, зави зад ъгъла и красивата жена изчезна.
— Коя беше тази жена, мамо? — попита Джесика.
Мама поклати глава.
— Една от пациентките на татко.
Джесика беше наясно с пациентите на татко.
— Тя тъжна ли е?
— Да, тъжна е.
— Но татко ще й помогне?
— Не знам. Но, разбира се, ще опита.
Джесика се замисли. Пак тръгнаха към колата.
— Татко се пребори с лошия — каза тя най-после.
— Знам — отговори майка й.
Гласът й прозвуча странно. Агата пак плачеше.
— Лошият беше гигант — каза Джеси.
— Да, права си. Почти гигант.
— Татко уби ли го?
— Да, сладурче.
— Защото така трябваше.
— Да.
Стигнаха до колата. Майката на Джесика спря и се огледа.
— Татко е най-силният човек на света, нали?
Агата се засмя.
— Не знам — отговори тя, после махна с ръка, кимна и пак се засмя. — Сигурно е най-силният.
Джесика се огледа. Повечето от колите по улицата вече тръгваха — завиваха зад ъгъла и изчезваха. Светлините на някои още се въртяха.
— Защо не тръгваме? — попита Джесика.
— Трябва да изчакаме детектива — отговори майка й и го посочи. — Той ще ни закара.
— Онзи дебелият ли?
— Шшт, сладурче. Да.
Джесика загледа дебелия детектив. Той стоеше до една от патрулните коли, но след секунда тръгна към тях.
— Здрасти — наведе се той към Джесика.
Тя се притисна в крака на майка си. Дебелият детектив се усмихна и погледна Агата.
— Е… — каза той.
— Благодаря ви — започна Аги, но не можа да продължи, а наведе глава и заплака.
Усмивката на дебелия стана още по-широка.
— Няма нищо, няма нищо — каза той.
Близката патрулна кола даде на заден ход и спря точно пред Джесика. Тя ококори очи.
— Мамо!
Момиченцето се притисна още по-плътно към крака на майка си и се взря в прозореца на полицейската кола. Зад него седеше Спорт и гледаше право в нея.
— Какво? — попита Агата.
— Виж, мамо, това е лошият.
— О… — отвърна майка й, — няма проблеми. Сега той отива в затвора. Не може да ти направи нищо. Хайде да вървим.
Тя се опита да побутне Джесика към тъмносинята кола, но момиченцето се възпротиви и вдигна очи към дебелия детектив.
— Той нареждаше на всички какво да правят — каза Джесика.
Дебелият детектив наклони глава, после се обърна и се ухили на лошия.
— Това е много интересно — изръмжа той. — Ние с теб ще си поговорим надълго за това, нали?
— Добре — отговори Джесика несигурно.
— Хайде, миличка — повтори майка й. — Качвай се в колата. Отиваме да видим татко.
Майка й отвори вратата на колата, но Джесика остана на мястото си. Стоеше неподвижно, вторачена в лицето на лошия човек.
Той се обърна към нея. Изкриви уста и изсумтя.
Малкото момиченце поклати глава.
— Предупредих те — каза Джесика. — Казах ти, че татко ще дойде.