И все пак този свят, тази джунгла, е направен от същите материали като твоя. Логиката му е също така завършена. Оформящата го ръка е също така авторитетна, ненадеждна и непозната. И затреперваш, тъй като това ти напомня, че ти също си живял в невежество, което може би граничи с лудостта.
„Тайния приятел направи нещо лошо. Затова съм тук.“
Песента свърши. Конрад се усети навреме и поздрави Джесика с вдигнат палец. Тя подскачаше на пръсти и се смееше, доволна от постижението си.
— Разкажи ми още нещо — каза й той. — Разкажи ми за Тайния приятел.
Беше планирал да се види с Елизабет не по-рано от сряда. Но господин Блъм, пациентът му за четири и половина, бе повален от едно от многобройните си заболявания, които му помагаха да си обясни защо жена му му е изневерила и го е напуснала, и сутринта му се обади да отмени сеанса. Конрад импулсивно се обади на госпожа Холиуей, пациентката за пет и половина, и уреди да се види с нея в седем часа във вторник, така че вечерта му се оказа свободна. После почти изненадано откри, че шофира към клиника „Импелитери“.
Намери Елизабет в същото състояние като в петък. Носеше същите дрехи и седеше на стола до прозореца, отпуснала ръце в скута си и вперила поглед в далечината. Сакс му каза, че след сеанса си с него не е проговорила. Но ядяла сама и ходела до тоалетната, макар че след това се връщала на стола си. Сакс не бе искал да рискува да я разстрои отново, затова бе наредил на помощниците си да я наблюдават, но да не я закачат, освен ако тя не поиска нещо. Конрад реши, че този път Сакс е проявил невероятна интелигентност и чувствителност. Този кретен очевидно имаше огромно желание да се справи със случая.
Конрад не очакваше много. Беше доволен, че пациентката е нарушила мълчанието си заради него, но смяташе, че му предстоят седмици на параноично и смахнато бърборене. Съмняваше се, че ще успее да постигне нещо повече.
Все пак, когато влезе в стаята, Елизабет го погледна. Не се усмихна, но очите й проблеснаха доволно.
Той извади касетофона от джоба си, натисна червеното копче и го остави на масата. После сложи стола си пред Елизабет и го възседна като миналия път. Усмихна се и я попита:
— Как си днес, Елизабет?
Тя впери очи в него, после бързо ги отмести. Не отговори.
— Косата ти е много хубава — каза той. Беше се сресала и ягодово русата й коса бе гладка и блестяща.
Усети, че комплиментът я зарадва, но тя отново не проговори.
След няколко секунди Конрад продължи:
— Не искаш ли да говориш с мен?
Този път погледът й се задържа върху него по-дълго. Все още бе тревожен, но в него вече имаше и нещо закачливо.
— Може да си един от тях — проговори момичето меко, почти шепнешком. — Всеки може да е от тях. Не знам.
— Затова ли не си казала нищо, откакто си говорихме?
Елизабет леко повдигна брадичка.
— Доктор Сакс е един от тях. Знам го. А другите… не съм сигурна. — Тя стисна устни, сякаш се опитваше да замълчи. — Той може да ми каже…
— Кой?
— Той. Знаеш.
— Тайния приятел?
Тя кимна.
— И какво казва Тайния приятел за мен?
Елизабет се усмихна и Конрад почти ахна. Кожата й леко порозовя, очите й заблестяха. Цялото й лице се оживи. Тя погледна надолу срамежливо.
— Ти не ме докосна — каза тя.
— Да, не те докоснах.
— Той не идва, когато ти си тук. Ти не го ядосваш. Ти не… — Тя повдигна очи към него и гласът й замря.
— Какво не правя, Елизабет?
— Не искаш да извадиш майка ми.
— Да. Не искам. Значи аз не съм един от тях?
— Не. Не… не мисля така.
Конрад бавно кимна. Печелеше време и се опитваше да прецени докъде може да стигне. Най-после, съвсем импулсивно, се наведе напред и каза:
— Разкажи ми повече за Тайния приятел.
Мина дълго време преди Елизабет да отговори. Много дълго. Тя го погледна замислено. Конрад зачака да види накъде ще тръгнат нещата. Вероятно Елизабет щеше да го дразни. Или пък щеше да замълчи. Да се усмихне свенливо и да задържи илюзиите си дълбоко в себе си, да ги скрие от него.
Или пък…
Той настръхна.
Или пък молбата му можеше да я разстрои и тя да извика на помощ Тайния приятел.
Представи си за миг как Елизабет се нахвърля върху него с оголени зъби и протегнати към гърлото му ръце. Задиша равномерно, за да се успокои.