Обясних на мъжете, че съм дошла да видя погребението на майка ми. Разказах им за ковчега с надпис „Неидентифицирана бяла жена“ и им казах номера му. Бях го прочела толкова много пъти по време на пътуването, че го знаех наизуст. Мъжете се спогледаха. Един от тях, дребен бял мъж с кръгла глава и странно око… Мисля, че той беше началникът им. Казваше се Еди. Той ме предаде на един от другите пазачи и се качи в пикапа за малко. Когато слезе ме хвана за ръка и ме заведе до дърветата в края на пътя. Каза ми да седя там и да чакам.
Седях и гледах как затворниците разтоварват пикапа. Първо извадиха големите ковчези, а после малките. Еди пишеше имена и номера на всеки ковчег. После затворниците ги натовариха в друг пикап и потеглиха по тесен асфалтов път. Чаках под дървото, а един от пазачите стоеше до мен.
След малко Еди се върна с другия пикап, помогна ми да се кача и ние също тръгнахме по асфалтовия път. От едната страна на пътя беше морето. От другата имаше дървета, дебели зелени дървета, а между тях — храсти, бурени и лозници. От време на време вдигах очи и виждах старите тухлени сгради отвъд дърветата. Бяха изоставени. Прозорците им бяха счупени. Сградите надничаха към мен през клоните на дърветата.
Изведнъж дърветата изчезнаха. Стигнахме до открито поле. Видях дълбока канавка. Приличаше на дълъг окоп с купчина пръст и изкоренени бурени отстрани. Сложиха всички ковчези в него. Подреждаха ги по три един върху друг. Еди ми каза, че сложили майка ми най-отгоре, за да мога да я виждам. Той застана до мен, хвана ме за ръката и загледахме как засипват ковчезите с пръст.
Зловещ образ се появи пред очите на Конрад: спомен за кошмара му. За миг той видя тъжната усмивка на опечаления ангел. Видя отварянето на ковчега. Потърка очите си и прогони образа.
Елизабет продължи:
— Еди каза нещо като молитва. Помоли Господ да се грижи добре за майка ми, защото сигурно съм я обичала много, след като съм изминала целия път до остров Харт. А през цялото време докато той говореше, аз гледах надолу към ковчега на майка ми. И мислех… мислех, че съм доволна. Радвах се, че Били направи онова нещо. Защото сега мама беше мила, нали разбираш? Мама беше тайният ми приятел сега. Не както преди, когато имаше мъже и наркотици и тя се държеше лошо. Сега беше мила. И винаги щеше да е мила. Разбираш ли? — попита Елизабет, прикова очи в Конрад и се наведе, сякаш щеше да му довери страхотна тайна. — Затова Тайния приятел се ядоса — прошепна тя. — Нали разбираш? Майка ми е по-добре така, много по-добре. А ако се върне, може отново да стане лоша и… и мръсна, както беше преди. Тайния приятел не иска това. Сигурно заради това наряза онзи човек, Робърт Ростоф. Накълца го и наряза очите му и врата му и гърдите му, лицето и корема и онова нещо… — Тя замълча задъхана.
— Мисля — каза Конрад прегракнало, — мисля, че това е достатъчно засега.
Добро утро, доктор Конрад
— Трябва да съм честен с теб: просто не разполагам с никакви отговори.
Беше петък вечер и Конрад пак седеше на неудобния стол. По някакъв начин Сакс бе успял да го настани пак на него. Извитата облегалка се впиваше в гърба му. Твърдата дървена седалка хапеше задника му като разярена мравка. Конрад непрестанно се местеше от едната на другата страна, сякаш изпълняваше сложен танц в седнало положение.
Срещу него, седнал удобно зад бюрото си, Сакс кимаше с огромната си плешива глава. „Да, сякаш слуша внимателно“ — помисли си Конрад.
— Първо въобще не иска да говори с теб — продължи Конрад. — След това внезапно, само за два сеанса, тя ми разказва цялото си минало. Шизофренична история, но все пак разбираема. Не знам каква част от нея е истина и каква — самозаблуда, нито дали не е преструвка, за да се измъкне от затвора. Имам предвид… — Той въздъхна. — Слушай, Джери, като се има предвид случаят й, диагнозата параноична шизофрения изглежда неизбежна, ясно ли е? А каква част от историята за майка й е вярна… — той сви рамене — нямам представа. Предполагам, че Елизабет е претърпяла сериозна травма заради смъртта на майка си, която е довела до първата й криза. Що се отнася до пътуването в пикапа заедно с ковчега на майка й, е, звучи ми като фантазия, но… Мога да кажа само, че тя очертава ясно маниите си. Вижда собствената си сексуалност чрез тялото на майка си. Всеки опит да се разбуди сексуалността й вижда като ексхумация на трупа на майка си — заговор да извадят майка й от земята. И това събужда яростта й, предизвикана от неспособността на майка й да я спаси от изнасилване. Поради тази причина се появява и защитникът й — Тайния приятел.