— Кой си ти? — извика докторът. — Кой, по дяволите, си ти?
— Работих по апартамента ви няколко дни, доктор Конрад. Сложих вътре няколко камери и виждам какво правите. А чрез микрофоните чувам какво си казвате. Имаш много хубава риза. Оранжевото ти отива. И би трябвало да носиш джинси по-често.
— Виж го, виж го — прошепна Доленко. — Търси камерите. Хе-хе-хе. Оглежда се и си мисли: „Къде са, по дяволите?“. Хе-хе-хе.
Спорт му махна да замълчи. Не сваляше очи от прозореца и фигурата на Конрад.
— Ако се опитате да излезете — продължи Спорт — или да се свържете с някого, ще убия дъщеря ви. Ако се опитате да изключите техниката ми или направите нещо подозрително, ще я убия.
— Копеле мръсно! Къде е дъщеря ми? Искам да говоря…
— Оппааа! — ухили се Спорт. — Това беше грешка. Ако допуснеш още една грешка, малката сладка Джесика ще пострада. А при следващата грешка ще умре.
Зачака търпеливо. Искаше да види дали богатият лекар ще си отвори голямата уста.
— Е, добре — каза Конрад след малко. — Какво искаш?
Усмивката на Спорт се разшири и очите му заблестяха.
— А, вече загряваш, докторе. Слушай сега. Имаш ли часове днес? Очакваш ли някакви обаждания?
Мълчание. После Конрад отговори.
— Не. Не.
— Кажи ми сега, защото ако някой се появи по-късно, скъпата ни Джесика ще пострада.
— Не. Щяхме да… Не, няма нищо.
— Добре. Искам да си останете у дома и да не правите нищо. Можете да ядете и дори да ходите до кенефа. Но аз непрестанно ще ви наблюдавам. Довечера в седем ще ти звънна отново. Тогава ще ти кажа какво трябва да направиш, за да си върнеш дъщерята жива.
— Слушай… — започна Конрад.
Спорт затвори телефона и тихо се засмя.
— Хе-хе-хе — обади се Доленко зад гърба му.
Максуел седеше приведен на стола си и гледаше вратата на спалнята.
Трудно
Конрад бавно остави слушалката.
— Нейтън?
Той си пое дълбоко дъх.
— Нейтън, какво…
Най-после успя да се обърне и да я погледне в очите.
— О, господи, Нейтън! — изохка Аги. — Какво е станало?
Тя се наведе напред, притиснала ръце към гърдите си. Очите й гледаха диво, но не плачеше, а сякаш му се молеше.
— Нейтън?
Мина известно време преди той да успее да проговори. Прокашля се и каза:
— Някой я е отвлякъл.
— Отвлякъл?
— Чуй ме, Аги — каза той, като пристъпи към нея и я хвана за раменете.
— Отвлякъл я? Отнесъл е детенцето ми? Защо…
— Тихо, Аги, слушай…
— Но защо ще отвличат детенцето ми? Защо…
— Не знам, Аги. Изслушай ме. Не знам.
— Трябва да я върнат. Защо не я върнат? Пари ли искат? Можем да им дадем пари. Могат да получат всичките ни пари, Нейтън. Каза ли им? Трябва да им кажеш, за да ни я върнат. Нейтън…
— О, господи!
Конрад я прегърна и я притисна към себе си. Очите му се изпълниха със сълзи, но той ги потисна. Държеше Аги здраво, а тя трепереше в ръцете му и продължаваше да говори.
— Не могат просто така да влязат тук, нали? Да влязат в дома ни. В апартамента ни. Да вземат бебчето ми. Не искат да я наранят, нали? Тя е малко момиченце.
— Шшт — прошепна Конрад в ухото й и я целуна отчаяно по бузата. — Шшт.
— Да се обадим в полицията. Трябва да се обадим в полицията…
— Не можем. Те ни наблюдават и слушат… някак си… сложили са камери в апартамента. И микрофони. Виждат какво правим и ни чуват…
— Но ние трябва да направим нещо…
— Трябва да чакаме. Онзи човек — Спорт — ще се обади в седем. Ще ни каже какво да направим. А ако не чакаме и ни видят, че правим нещо, ще я наранят, Аги.
— О, не! О, господи!
Конрад затвори очи и я притисна силно.
— Шшт — прошепна той в ухото й. — Шшт.
След секунда Агата бавно се отдръпна от него и вдигна очи към лицето му. Не плачеше, но очите й бяха широко отворени, като на човек, ударен в корема. Тя поклати глава и се вгледа в лицето му, сякаш искаше да научи нещо.
Конрад я погали по бузата.
— Всичко ще се оправи.
— Защо става това? Нейтън? Защо е всичко това?
Най-после сълзите бликнаха.
— О, господи! Бебето ми! Джеси! О, господи!
Аги плачеше и трепереше, покрила устата си с ръка. Другата й ръка се протегна сляпо настрани и намери стол. Аги го придърпа към себе си, тежко се отпусна и заплака. Облечена в белия си халат, с увиснала рошава коса и пребледнели от страх бузи, изглеждаше стара и нещастна.