Изскърца със зъби при тази мисъл. Задиша тежко и се вторачи в телевизора. Мел Гибсън правеше нов филм. В Западните щати валеше сняг. Студен фронт идваше на изток. Светлината зад прозореца потъмня. Конрад и Аги легнаха. Тя поспа малко, а той я прегръщаше, гледаше тавана и мислеше за Спорт и седем часа.
Аги се събуди и реши да се облече. Застана в ъгъла, а Конрад вдигна халата си пред нея. Тя бързо нахлузи джинси и фланела. Докато се обличаше, Аги оглеждаше стаята и се опитваше да открие камерите. После влезе в тоалетната, седна на клозета и се покри с кърпа, но въпреки това очите й горяха от унижение.
В пет часа си приготвиха вечеря. Стояха в кухнята един до друг и правеха сандвичи с шунка и сирене. Агата режеше хляб. Нервите й не издържаха и тя отново заплака. Конрад едва не й се скара. Искаше му се да изкрещи: „Престани! Не виждаш ли, че ме убиваш?“. Вместо това обаче обви раменете й с ръка. Обляна в сълзи, тя продължи да реже хляба.
Към края времето отново се забави и сякаш спря. Дневната светлина изчезна и зад прозорците се спусна нощ. Дотогава Конрад наблюдаваше светлината и си мислеше, че Спорт ще му се обади, след като се стъмни. Сега обаче нямаше какво да гледа. През последния половин час двамата с Аги седяха до масата в трапезарията. Бутнаха чиниите си настрани, макар в тях да имаше още храна. Държаха се за ръце и се опитваха да се усмихнат.
В седем без пет Агата стисна ръката му силно. Опита се да се усмихне, но отново заплака.
— Нейтън, кажи им… — едва прошепна тя, — кажи им… ще направим всичко. Не забравяй да им го кажеш…
„Моля те, спри — помисли си той. — Престани.“ Но потупа ръката й и също се опита да се усмихне.
— Всичко ще е наред — дрезгаво я успокои той.
Агата се опита да кимне.
Той погледна часовника си. Точно седем. Телефонът звънна.
Конрад пристъпи към телефона. Аги бе плътно зад него. Той си пое дъх. Телефонът звънна отново. Той вдигна слушалката. От другата страна мълчаха. Той също не проговори. Чакаше.
— Дори „здрасти“ ли не казваш, докторе? — обади се Спорт. — Възпитанието е важно нещо, не знаеш ли?
Конрад се забави няколко секунди преди да отговори. Беше мислил за този разговор почти единадесет часа и искаше да се справи добре.
— Здрасти, Спорт — каза той.
Прозвуча доста добре. Гласът му беше спокоен и уверен. Говореше солидният лекар.
— Здрасти, Спорт. Хайде да поговорим за дъщеря ми.
Конрад усети, че Спорт се поколеба за момент.
— Ще ти кажа нещо, докторе — най-после отвърна той. — Аз ще говоря, а ти ще слушаш. Така действат психиатрите, нали? Аз говоря, а ти слушаш. — Той се засмя. — Така че слушай, а аз ще ти кажа какво точно да направиш…
— Не — прекъсна го Конрад, като притисна телефона до ухото си и пъхна свободната си ръка в джоба, за да не позволи на копелето да види треперенето й. — Не — повтори той. — Това не ме устройва, Спорт.
— Нейтън! — стреснато прошепна Агата.
Той й обърна гръб и притисна слушалката още по-плътно към ухото си.
От другата страна на линията мекият глас загрубя и заговори строго.
— Внимавай, докторе. Помни какво ти казах за грешките.
— Помня, Спорт. Но все пак, преди да продължим и преди да ми кажеш какво трябва да направя, искам да ми позволиш да говоря с Джесика.
— Ей, докторе, ти май не схващаш. Това, което искаш ти, няма никакво значение. Въобще не ми пука за желанията ти.
— Разбирам, Спорт, но все пак…
Внезапно Спорт закрещя.
— Не ме мотай с тия психарски лайна, копеле! Ще изкормя дъщеря ти като риба! Чуваш ли ме, доктор Шибаняков! Чуваш ли ме?
Конрад отвори уста, но не можа да издаде звук. Затвори я и изскърца със зъби. После се насили да говори спокойно.
— Ако не говоря с нея, Спорт, ще приема, че е мъртва.
Аги изплака. Конрад продължи:
— А ако е мъртва, ще отида в полицията.
— Не дрънкай глупости, човече. Ще ти кажа какво си спечели с…
Нейтън затвори телефона.
Застана неподвижно с ръка на слушалката. „Трябва да се стегна — помисли си. — Наблюдават ме. Трябва да пусна слушалката.“ Ръката му бавно се отдръпна от телефона.
— Нейтън! — най-после успя да проговори Агата. — Нейтън, за бога…
— Слушай — обърна се той към нея, хвана я за раменете и погледна в обезумелите й очи.