— Отвлякоха дъщеря ми — каза тя усмихнато. — Миналата нощ. Влезли са тук… Наблюдават ни. Говорят по нашия телефон. Казаха, че ни подслушват и имат микрофони, но не мисля, че е така. Но определено ни виждат. Хваната съм като в капан.
— Продължавайте — каза Д’Анунцио. — Как изглежда Джесика? На колко години е?
— На пет. Има дълга руса коса, сини очи, закръглени бузки. Много е хубава. Облечена е в нощница на сърчица…
Агата не можа да продължи. Щеше да се разплаче.
— Ами похитителите? — попита детективът. — Говорихте ли с тях?
— Да. С един от тях. Той е много… жесток. Гневен.
— Нещо, което да ви е подсказало къде може да се намира? Шум по линията? Да е изпуснал нещо случайно?
Тя се замисли за момент и отново погледна към коридора и безмълвния телефон.
— Не. Вижте, не трябва да оставате тук повече. Вървете си. Говоря ви сериозно.
Д’Анунцио се обърна към нея и я изгледа с любезните си и меланхолични очи на ченге. После кимна.
— Добре.
Коленичи и прибра френския ключ в кутията за инструменти.
— Къде е съпругът ви?
— Не знам. Трябваше да излезе. Каза, че се налагало да свърши нещо, след което те ще ни върнат детето. Не му позволиха… Наредиха му да не ми казва къде отива… Но той спомена, че ще се види с тях в девет.
Д’Анунцио кимна. После се усмихна и й намигна, сякаш искаше да й съобщи, че всичко в банята е наред.
— Добре. Ще ги открием — каза той.
Агата също му се усмихна.
— Внимавайте. Моля ви.
Д’Анунцио излезе от банята първи. Агата го последва по коридора. Той отвори вратата и й махна с ръка.
— Ще се видим пак, госпожо Конрад. Имате думата ми. Не правете нищо подозрително. И се опитайте да останете спокойна.
Очите на Агата се напълниха със сълзи. Тя не каза нищо и задържа глупавата усмивка на лицето си. Детективът излезе в коридора.
Тя погледна навън и си помисли, че ако направи и само една стъпка, ще е свободна.
Усмихна се още веднъж на Д’Анунцио, после затвори вратата.
Обърна се към телефона. Не звънеше.
Помощта на водопроводчика
Щом напусна апартамента на семейство Конрад, Спорт съблече зеления гащеризон и забърза към апартамент 5Н, като хвърли поглед през рамо, за да провери празния коридор. Искаше да се увери, че Аги Конрад се е прибрала.
Хитра мръсница. Нямаше никакво съмнение в това. Преструваше се на мила домакиня, която не би наранила и муха. А през цялото време колелцата в мозъка й се въртяха. Непрестанно мислеше как да се добере до теб и да те стисне за топките. Спорт познаваше този тип жени и го мразеше. Той нямаше нищо против доктора. Дори го харесваше. Беше мъжко момче и Спорт уважаваше това. Но тази… Беше хитра и коварна. Възползваше се от грешките на хората. А той не обичаше такива неща.
Е, сам си беше виновен. Той допусна грешката, която я подтикна към действие. Знаеше, че е оплескал работата още в мига, когато затвори телефона след първия си разговор с нея. Щом се успокои, осъзна, че се е издал. Беше я наблюдавал с бинокъла, за да види дали е забелязала нещо. И тя, разбира се, беше забелязала. Хитра, коварна мръсница. Спорт прочете всичко по лицето на онзи тъпак, Били Прайс. Тя му разказваше какво е станало и го молеше да се обади на ченгетата. Беше се усетила, че няма микрофони.
Спорт тихо почука на вратата на 5Н. Устните му мърдаха леко, докато яростните мисли препускаха из главата му.
През цялото време искаше да избегне точно това. Важното бе да избегне личния контакт с когото и да било, така че дори и да го заловят, да няма кой да го идентифицира. Но трябваше да разбере какво знае тази кучка Конрад, а сега тя го беше видяла.
— Мамка му! — прошепна той.
Сега вече трябваше да се задвижат. След като се бе усетила за микрофоните, хитрата мръсница можеше да започне да се чуди защо не вижда камери. Можеше да загрее, че я наблюдават от отсрещната кооперация. И тогава, ако успееше да се свърже с ченгетата, щяха да си имат сериозни проблеми.
Не, щяха да изчакат малко, да дадат време на Спорт да излезе, а после Максуел щеше да заведе хлапето в старото им място.
Той почука по-силно на вратата на 5Н. Отново бе облечен със сако и вратовръзка. Дрехите на детектив Д’Анунцио. Тъмносиньо спортно сако, синя риза, вратовръзка на райета. Класическо американско ченге. Беше използвал този тоалет, за да проникне в дома на Били Прайс. Прибра гащеризона в кутията за инструменти, стисна я под мишница и поклати глава.