Десет
В бръшляна пееха врабчета и цикади. Агата стоеше до печката в кухнята. Носеше престилка в бяло и оранжево, старата престилка на майка си. Разбъркваше купа с тесто за палачинки с дървена лъжица. Тананикаше си и се усмихваше.
Навън белият карамфил се бе загубил сред полските цветя. Тази мисъл я тормозеше. Най-после тя остави дървената лъжица и отиде до вратата на къщичката. Излезе на ливадата.
След миг вече бе насред полето, а къщичката бе останала далеч зад нея. Отвсякъде я заобикаляха полски цветя. Усещаше меките им листенца и хладните стъбла под пръстите си. Искаше й се да не бе излизала от къщата.
И тогава видя белия карамфил. Стресна се, защото едва не го бе настъпила. Протегна ръка, за да го вземе…
Но в същия миг карамфилът порозовя. Цветът сякаш се надигна от стъблото му. Розовото потъмня и стана карминено. Аги загледа ужасено как карминеното капе от листенцата на карамфила и попива в земята, която потъмняваше от червени локви…
— Джеси! — извика Аги стреснато и се огледа диво.
Мечето на дъщеря й лежеше до нея.
— Господи! — прошепна тя.
Беше заспала. Как можеше да заспи…
Бързо погледна часовника си. Девет и петдесет. Само за минута… Беше задрямала само за минута. Тя огледа дългата стая. Работната й маса до вратата, масата за хранене до стената, празното пространство за игра… Нищо не се беше случило. Нищо не се беше променило. Никой не беше влязъл и телефонът не беше звъннал.
Но защо не звънна? Защо телефонът не звънна?
Аги разтърка очи. Трябваше да стане и да се раздвижи. Беше седяла неподвижно прекалено дълго. Откак детектив Д’Анунцио, мъжът, когото тя смяташе за детектив Д’Анунцио, си тръгна преди около час и половина, тя се опитваше да сведе движенията си до минимум. Страхуваше се да не направи нещо, което да предизвика подозренията на похитителите. Страхуваше се да не направи жест, изпълнен с надежда, нетърпение или очакване. Да не направи нещо, което да ги накара да заподозрат, че водопроводчикът всъщност е ченге, че тя е успяла да уведоми полицията под носа им, че ченгетата сега са по петите им.
Приятна и успокояваща мисъл — полицаи, хванали се на работа. Армия от професионалисти. Навън из улиците. Те знаеха какво правят.
Но защо…
Агата пропъди досадния глас от ума си. Стана и прокара ръка през косата си. Все още се чувстваше леко замаяна.
Влезе в кухнята. Градска кухня, тясна, бяла. Но все пак й напомни за съня й. Бе стояла в кухнята, облечена в престилката на майка си… Не можеше да си спомни останалото.
Наля си вода и я изпи жадно.
Защо телефонът не звънна, когато Д’Анунцио беше тук? Защо не звънна така, както бе станало при идването на Били Прайс?
Агата затвори очи, стисна устни и заповяда:
— Престани!
Всичко щеше да се оправи. Полицаите бяха там навън. Детектив Д’Анунцио. Той беше там навън. Също и всичките му мъжествени приятели. Аги си представи плътните им гласове: „Хайде, момчета, да открием хлапето!“. Представи си как решително прибират пистолетите си в презраменните кобури.
Остави чашата на плота. Ръката й трепереше.
Но защо…
„Не мърдай!“ — чу тя мъжествените гласове на ченгетата. Бам! Бам! Похитителите се олюляха и паднаха назад с оцъклени очи. А утре заглавието на първа страница на „Дейли Нюз“ щеше да гласи: „Спасение!“. А под него щеше да има снимка на Аги, паднала на колене и прегърнала Джесика. Притиснала до себе си малкото топло телце…
Агата изхлипа. Вдигна треперещата си ръка към устата и бавно избърса устните си.
Да, но… Защо… Защо телефонът не звънна?
— Млъкни! — заповяда си тя.
Излезе от кухнята, която бе започнала да й се струва прекалено тясна, и се върна във всекидневната. Отиде до библиотеката, завъртя се да тръгне обратно, но спря.
„Стой спокойно! Не им позволявай да видят… Не…“
Застина на мястото си. Онова, което я караше да се разхожда нервно, все още се движеше в нея, направо подскачаше. Агата си пое дълбоко дъх и се опита да го успокои.
„Просто не са ме наблюдавали известно време — помисли си тя. — Затова и проклетият телефон не звънна. Или пък камерите са се повредили. Или пък не са изпитали подозрения към един прост водопроводчик. Затова.“ Имаше много причини, основателни причини да не се обадят и да я заплашват, както направиха при идването на Били Прайс…