Захили се шумно в притихналия апартамент.
— Кучи син — високо каза той.
Разказът на лентата
Сребристосинята корсика на Конрад се движеше бавно по улица „Лафайет“. Коли и таксита прелитаха покрай нея. Фаровете им проблясваха в огледалото за обратно виждане, а червените им стопове изчезваха бързо по широкото авеню. Корсиката напредваше бавно. Подмина Обществения театър вдясно и малката тълпа, струпана пред него.
Колата стигна до Астор Плейс. Тротоарите бяха пълни с хора. Търговци на вехтории бяха проснали на земята одеяла, върху които лежаха стари дрехи, книги и списания. Късо подстригани млади мъже вървяха с полюляващи се походки. Придружаваха ги млади жени с боядисани руси коси, издокарани в черно.
Корсиката спря на червения светофар. На тротоара отсреща двама полицаи говореха с един вехтошар, млад бял мъж, който стоеше облегнат на стената на сградата. Беше пиян или дрогиран. Гледаше тъпо ченгетата. Полицаите стояха и му говореха спокойно.
Конрад огледа внимателно ченгетата. Стискаше здраво волана, наведен напред. Лицето му беше посивяло и мокро от пот. Устата му висеше отпуснато. Очите му наблюдаваха полицаите с копнеж.
По седалката, където бе седяла Елизабет, имаше кръв. Смачканата бележка лежеше на таблото.
„Все още те наблюдаваме. Отивай в офиса си. Чакай.“
Светна зелено. Конрад с мъка отмести очи от полицаите и натисна газта.
Трябваше му доста време да стигне до Горен Уест Сайд. Беше почти десет, когато паркира на Осемдесет и втора улица. Зави зад ъгъла покрай Сентръл Парк. Куцаше изморено и гледаше в земята. Гърбът му бе приведен. Стигна до сградата и бутна въртящата се врата.
Портиерът го поздрави дружелюбно.
— Здрасти, докторе.
Конрад му се усмихна отсъстващо и закуцука през фоайето към офиса си.
Отвори вратата и замръзна. Устата му се изкриви нещастно. Той бавно поклати глава.
В стаята за консултации светеше. Все така клатейки глава, Конрад бавно влезе и затвори вратата. Чакалнята потъна в мрак.
Той бавно закуца към кабинета си. Щеше да отвори вратата и да открие Елизабет, просната там мъртва. Вече си я представяше на пода, с разпръсната около себе си руса коса. Не, не Елизабет. Щеше да намери там Джесика — в нощничката й на сърчица.
„Защо не дойде, татко?“
Преглътна тежко и отвори.
Всички лампи светеха, но стаята беше празна. Той застана в средата и бавно я огледа. Канапето за психоанализа, столът, собственото му кожено кресло. Бюрото с бъркотията от документи върху него. Банята. Отиде до вратата й и надникна вътре. Там също нямаше никого.
Отново огледа стаята. Погледна бюрото си и веднага разбра какво е станало.
Телефонът го нямаше. Бяха го взели. Вестниците и списанията сега ограждаха празното място, където преди бе стоял телефонът. Конрад тръгна към бюрото и отново заклати глава. Застана до него и потръпна. Бяха идвали тук. Струваше му се, че дори усеща миризмата им и вижда тъмните им сенки с периферното си зрение.
Размести документите. Отдолу беше телефонният секретар. Конрад ахна. Лампичката му примигваше.
Треперещите му пръсти натиснаха копчето. Лентата се завъртя и гласът заговори:
— Добре дошъл, докторе. Хе-хе-хе. Вече си тук. И ние сме тук, приятел. Ние сме абсолютно навсякъде. Бау! Хе-хе-хе.
Конрад затвори очи.
— Та както и да е, ще останеш тук, ясно ли е? До дванадесет часа. Часът на вещиците. Внимавай! Знаеш какво ще стане в противен случай. Не излизай, защото те наблюдаваме. Е, това е всичко, приятелю. Хе-хе-хе.
Конрад въздъхна тежко и си свали шлифера. Метна го на облегалката на креслото. Отиде до канапето, седна, стисна главата си и заплака.
Люлееше се напред-назад, а сълзите течаха по ръцете му.
— Момиченцето ми — тихо промълви той. — Малкото ми момиченце.
В продължение на половин час лежа на канапето, вторачен в тавана.
„Закъде си без парите и дипломите си? Какъв си, когато застанеш срещу истински мъж? Разбираш ли ме? Какъв си?“
Усети как сълзите му засъхват на мястото, където го бе наплюл Спорт, и затвори очи.
Представи си дъщеря си. Джесика лежеше мъртва на пода. Очите й изглеждаха стъклени.
„Защо не дойде, татко?“
После пред очите му се появи малкият детски ковчег пред дълбокия гроб. И той чу гласа на дъщеря си от ковчега.