„Татко?“
Конрад стисна устни.
В следващия миг видя дъщеря си жива, легнала на мърляво легло, с вързани зад гърба ръце. Спорт вървеше към нея с нож в ръка. Джесика пищеше…
Той изстена и бързо отвори очи. Изкашля се и избърса сълзите си. После се вторачи в тавана. Видя белия гипс и сянката до стената, малкото влажно петно в ъгъла. Представи си как спускат малкия ковчег в земята. В зловещия сандък се намираше телцето на дъщеря му. Ръцете й бяха скръстени на гърдите. В ковчега беше тъмно. Конрад си помисли, че тя ще иска светлина за през нощта. Чу шума от тропането на буците пръст по ковчега.
„Татко?“
Лицето му бе ледено, а очите му горяха. Стоеше на идеално окосената трева до гроба и гледаше в него. Лопата след лопата, ковчегът изчезна под пръстта. След това Агата му каза, че очите му приличали на камъни, докато гледал.
Но това беше на погребението на баща му, нали? А по онова време той напълно се бе отчуждил от него. Накрая го посети в болницата само защото Агата настояваше. Баща му лежеше на леглото под тънък чаршаф. Лицето му, навремето закръглено и бледо, сега беше слабо и снежнобяло. А тялото му почти не се забелязваше под чаршафа.
— Нейтън — едва промълви той и вдигна ръка.
Нейтън пристъпи към него и хвана ръката му. Баща му се усмихна с безкръвните си устни. Ръката му беше ледена.
— Благодаря ти, че дойде.
— Няма защо, татко — отговори Нейтън и погледна стареца с безразличие.
Баща му с мъка си пое дъх.
— Исках… исках да ти кажа, че те обичам… обичам те…
— Аз също те обичам, татко — автоматично отвърна Нейтън.
Знаеше, че по-късно ще му е гадно, ако не го каже. Какъв бе смисълът да натъжава стареца?
Баща му затвори очи.
— Не можах… — прошепна той и изстена от болка. — Не можах… да й помогна, Нейтън. Не можах…
Конрад сведе очи към него. Едното ъгълче на устата му се изкриви в грозна усмивка. Мислеше за майка си. Просната на пода в кухнята. За писъците й и запалената нощница. Копринената нощница с лилавите хризантеми. Мислеше за всички онези случаи, когато баща му й бе казвал: „Добре, занеси си бутилката в стаята, но само този път“ или „Добре, ето ти пари, но ти ги давам само за да не ги откраднеш“, или най-честото: „Не се опитвай да се откажеш отведнъж. Просто малко по малко“.
— Не можах да й помогна — отново прошепна баща му.
Устата на Конрад потрепери. Той задържа студената ръка на баща си и впери очи в него.
— Очи като камъни — каза Агата след погребението и потрепери. — Като камъни.
Конрад се надигна от канапето и влезе в банята. Наведе се над клозета. Стомахът му се бунтуваше. Той се задави и повърна, макар да не бе ял почти нищо цял ден.
Избърса устата си с ръка. Отиде до мивката и се изми. Вдигна глава и се погледна в огледалото.
„Не можах да й помогна. Не можах да й помогна.“
Тъжните кафяви очи в огледалото се открояваха на пребледнялото лице. Бузите му бяха увиснали и покрити с бръчки. С мократа си от пот руса коса изглеждаше почти плешив. Приличаше на старец.
„Не можах да й помогна.“
Очите му отново се напълниха със сълзи. Една потече по бузата му. Конрад не можа да понесе вида й и сведе глава.
— Не можах да й помогна — тихо каза той.
После се върна в кабинета си. Отиде бавно до креслото и се отпусна в него. Затвори дясното си око. Беше го заболяло отново, когато повърна. Червените облаци замъглиха зрението му.
„Не можах да й помогна.“
Замисли се за Елизабет. За вида й тази вечер. Беше толкова доволна от новите си дрехи, горда от грима и черната панделка в косата си.
Беше й казал, че може да й помогне. Спомняше си как бе протегнала ръце към него. Отчаянието, с което бе стиснала неговите.
„Можеш ли? Можеш ли да ми помогнеш? Знам, че са станали лоши неща. Но може да има и добри.“
— Ох — изстена Конрад, покри с ръце очите си и се залюля.
„Може да има и добри неща.“
— Ох, кръвта… кръвта.
Той стисна юмруци.
„Не можах да й помогна.“
Отпусна се назад и червените облаци заплуваха пред очите му.
Шлиферът му бе на облегалката. Когато отпусна ръце, той докосна един от джобовете и усети тежестта в него.
Размърда се. Бръкна в джоба на шлифера и извади касетофона. Натисна копчето за връщане и загледа малката кутийка, докато лентата се превърташе.