— Разбира се, Спорти — отговори мъжът.
Спорт кимна.
— Добре, да вървим.
Качиха се на служебния катер. Спорт, пазачът и техникът, който седна в кабината. Той беше дребен мъж с отпуснати рамене. Лицето му бе увиснало и сбръчкано като на булдог. Седеше и нервно пушеше.
Пазачът управляваше катера по вълните на краткото разстояние до остров Харт. Спорт стоеше навън, до парапета на кърмата. Гледаше намръщено назад към острова, кея и белите къщи, черните дървета, които изчезваха в мъглата. Краката му потропваха нервно по палубата. Спокойният поглед и веселата усмивка бяха изчезнали. Вятърът развяваше косата над челото му.
— Всичко или нищо — пееше си той напрегнато. — Ла-ла-ла.
Замълча, пое си дълбоко дъх и избърса устните си.
— Всичко или нищо. Всичко или въобще нищо…
Мърмореше си старата песен тихичко, а ръмженето на двигателя и свистенето на вятъра я заглушаваха.
„Тъп, смотан кретен“ — помисли си той. Шибаният Изрод. Той беше оплескал всичко. Не трябваше да се стига до тази шибана история с хлапето. Шибаното убийство… Цялата работа беше просто една идея, безобидна шега, нищо повече.
Спорт пак затананика, млъкна и поклати глава. После каза високо:
— Шибаният Изрод.
За всичко беше виновен Изрода. Заради него нещата се бяха объркали толкова. Виновен си беше дори за това, че накрая се наложи Максуел да го убие. Първо, беше започнал да се мъкне като луд по педалските барове заедно с Доленко. А после, с Елизабет, направо откачи. Беше си виновен за всичко от самото начало.
Трябваше да вземат номера от нея, това бе всичко. Щеше да е забавно. Според плана Спорт трябваше да се срещне случайно с нея, а после да задейства прочутия си чар на готин тип. Всички момиченца си падаха по това. После трябваше да отидат в една стара изоставена къща, както ги бе посъветвал Доленко. Той твърдеше, че понякога правел там купони с приятели. Можеше да включи електричеството в къщата, тъй като го беше правил и преди. Щяха да обзаведат една от стаите и да се престорят, че това е апартаментът на Спорт. А после Спорт щеше да заведе Елизабет там и да я чука до забрава. След това щеше да я накара да говори за миналото си… А накрая съвсем небрежно щеше да я запита за майка й и номера. Когато приключеше с нея, щеше да е научил онова, което искаше, а тя дори нямаше да знае, че го е получил. После, ако Елизабет се опиташе да го открие, той отдавна щеше да е изчезнал безследно.
Дори и ако не успееха да се снабдят с номера, щяха поне да се позабавляват.
Това беше цялата идея. Не трябваше да се стига по-далеч.
Но после Изрода видя Елизабет. И от този момент всичко се обърка.
Бяха я открили в телефонния указател. Спорт и Изрода отидоха до дома й и чакаха на отсрещната страна на улицата почти цял час. Единственото, което знаеха за нея, бе цветът на косата й.
В секундата, когато Елизабет излезе на улицата, разбраха, че е тя.
— Тя ли е? — попита Спорт.
— Господи — изохка Изрода. — Погледни. Само я погледни, за бога.
— Сигурно е тя.
— Мили боже — повтори Изрода. — Господи, погледни я. Прилича на шибан ангел.
Това беше всичко. Един поглед. След това Изрода не можеше да спре да говори за нея. Проследиха я до Гринич Вилидж, до детската градина, където работеше. Дори и след като се прибраха, Изрода продължаваше да дрънка въодушевено.
— Господи, прекрасна е! Нали разбираш?
Спорт се раздразни.
— Ти какво? Да не си се влюбил в нея?
Изрода поклати глава и прокара пръсти през гъстата си червена коса.
— Слушай — каза той. — Не съм сигурен за това. Ясно ли е? Не съм убеден, че искам да свършим тази работа. Вероятно бездруго е пълна дивотия. Имам предвид, онези неща, които разправя Еди Шибаняка. Помисли си, Спорти. Е, добре, той е търгувал с дрога, докато е работел в отдела. Но как да повярвам, че оня дърт впиянчен кретен е натрупал цяло състояние? Половин милион долара? Скрива ги преди федералните да го пипнат и парите още са си там? Защо тогава самият той не ги е взел? Това си е детска приказка, за бога. Трябва да забравим за нея.
— Не мога да повярвам — отвърна Спорт. — Поглеждаш някаква смотана мацка и внезапно си променяш мнението. Наистина си скапан педал.
Изрода не каза нищо повече. Просто се мотаеше из къщата по цял ден, мрачен и раздразнителен. А после, в онази важна вечер, внезапно надигна глава и каза: