— Не мога да се справя с това.
В гласа се долавяше силна паника.
— Моля ви — каза Аги. — Плашите я. Позволете ми…
Тя се опита да мине между двама полицаи, за да стигне до младата жена, чийто глас звучеше все по-истерично.
— О, Господи, моля ви! Страх ме е. Моля ви. Ужасно ме е страх. Моля…
Агата докосна мъжа пред себе си. Той се отмести настрани и тя влезе в кръга, където видя жената. Елизабет. Неговата Елизабет. Видя русата й коса и изцапаното с кръв чело. Жената се мяташе диво. Очите й бяха широко отворени и се стрелкаха неспокойно по лицата на полицаите.
— Моля ви — високо каза Агата. — Моля ви. Отдръпнете се. Ужасявате я. Не можете ли да й свалите белезниците?
Най-после тя застана близо до момичето и го огледа. То стоеше на колене, а полата на роклята му се разстилаше около него. Полицаите го държаха за ръцете, а главата му се мяташе наляво-надясно в паника. Косата му се спускаше над очите.
— Страх ме е. Страх ме е. Не мога. Не мога… моля ви — продължаваше да повтаря Елизабет.
— О, за бога — каза Агата и коленичи до нея.
Един от мъжете пристъпи към нея, сякаш за да я спре. Друг я докосна по рамото, но бързо отмести ръката си.
— Моля ви — каза Агата, после заговори по-рязко. — Моля ви! Някой да й свали белезниците.
Полицаите се спогледаха над главата на Агата и насочиха очи към Д’Анунцио. Той сви рамене.
Един от униформените коленичи до Елизабет и разкопча белезниците й. Другите ченгета все още я държаха здраво. Ръцете й бяха извити зад гърба.
Агата посегна към лявото рамо на момичето. Едър полицай я бе хванал за него. Аги нежно отдръпна пръстите му. Ченгето я погледна леко учудено, но хватката му бавно се отпусна. Ръката на Елизабет се освободи.
Лудешкото мятане на момичето се успокои. То сведе очи и започна да хленчи изплашено.
Агата се обърна към мъжа, който държеше дясната ръка на Елизабет. Беше един от младите униформени полицаи.
— Моля ви — повтори Аги.
Полицаят огледа останалите мъже, но никой не каза нищо. Той пусна дясната ръка на Елизабет и тя обви китката си с лявата си ръка.
Вече не се мяташе. Дишаше тежко и гърдите й се надигаха и спадаха. Лицето й беше скрито от косата. Тя сви рамене и разтърка китката си.
След малко вдигна глава към Агата и прошепна:
— Трябва да му помогнем.
Лицето й се сгърчи и тя заплака.
Плачеше като дете с широко отворена уста.
„Господи!“ — помисли си Агата и прегърна момичето.
То изхлипа и се притисна в нея. Положи глава на гърдите й, а Аги вдигна очи към тавана.
„Господи! Откъде, по дяволите, я намери, докторе? Та тя е още хлапе, тийнейджърка.“
Момичето продължаваше да плаче, а Аги го прегръщаше нежно. Полицаите стояха в кръг около тях и ги гледаха объркано.
— Добре — каза Аги след малко. — Стига вече. Слушай сега. Чуй ме…
Момичето подсмръкна и потрепери в ръцете й. Агата поклати глава и го погали по косата. Усети засъхналата кръв по нея.
— Добре — нежно повтори тя. — Слушай ме. Разкажи ми за доктор Конрад. Как можем да му помогнем? Опитай се да ми обясниш.
Елизабет изхлипа и се опита да седне. Отдръпна се от ръцете на Агата. Лицето й беше изкривено, изцапано с кръв и мокро от сълзите.
— Трябва да намерите Тери — извика тя. — Той е истински. Доктор Конрад ми каза. И аз го видях.
— Кой е Тери? — попита Агата.
— Не знам. Беше Тайния приятел, но после не беше. Тайния приятел беше с мен, но Тери беше истински. Той искаше номера, точно както ми каза червенокосият. Но не беше вълшебен. Само Тайния приятел беше вълшебен.
„Олеле майчице!“ — помисли си Агата и вдигна глава. Мъжете около нея се споглеждаха озадачено.
— Добре — каза Агата. — Ела. Хайде, скъпа, изправи се. Казваш се Елизабет, нали? Ела, Елизабет.
Тя хвана момичето за лакътя и му помогна да стане. Мъжете леко отстъпиха назад.
— Извинете ме — каза Аги.
Поведе момичето към канапето. Полицаите им направиха път, после отново се доближиха до тях.
— Виж се само — меко прошепна Агата, докато водеше момичето напред. — Цялата си в кръв. Ранена ли си?
— Не. Май не съм.
— Гладна ли си?
— Не. Но съм жадна.
— Издрана си. Навсякъде имаш драскотини. Какво ти се е случило?
Агата вдигна очи и видя Д’Анунцио. Той я наблюдаваше, пъхнал ръце в джобовете си и застанал до специален агент Калвин.