— Бихте ли ми донесли мокра кърпа и чаша вода, моля? — обърна се Аги към тях.
— Не можете да я миете, госпожо — каза Калвин рязко. — Трябва да вземем проби от лицето и дрехите й. Някой от екипа ни трябва да провери…
— Добре, добре — прекъсна го Аги. — Тогава й донесете само чаша вода.
Калвин замълча, а Д’Анунцио забърза да изпълни поръчката.
Аги настани момичето на канапето и седна до него. Елизабет се вторачи в нея с големите си зелени очи. Според Аги тя дори не знаеше къде се намира.
Аги хвана ръцете й.
— Добре, Елизабет — каза тя. — Разкажи ми. Била си в болницата, нали?
Тя кимна.
— Да. Точно така.
— И си напуснала болницата заедно с доктор Конрад.
— Да. Да. Той удари доктор Сакс със стола.
Аги едва не се засмя. Усещането беше доста странно.
— Добре — повтори тя. — Знаеш ли къде е доктор Конрад сега?
Елизабет поклати глава.
— Не. Не. Той… той зави зад ъгъла. Не се върна. Тери дойде.
— Тери.
— Да. Той е истински. Но не е Тайния приятел. Той е отвлякъл дъщерята на доктор Конрад, за да го накара да ме попита за номера. Знаеха, че аз ще му го дам, защото го… го познавам. Него. Доктор Конрад. Познавам го.
Аги присви очи.
— Познаваш го?
Д’Анунцио се върна с чаша вода. Подаде я на Агата, която я връчи на Елизабет и я посъветва:
— Пий бавно.
Елизабет поднесе чашата към устните си и отпи огромна глътка. Агата дръпна ръката й надолу.
— Елизабет, знаеш ли къде е Тери сега?
Тя кимна бързо.
— Да. Да. Отиде да извади майка ми. Сега вече знае номера.
Агата взе чашата от ръцете на Елизабет и я остави на масичката за кафе. По дяволите! Не можеше да схване нищо. Момичето беше лудо.
„По дяволите, Нейт! Какво си направил? В какво ни набута?“
Аги си пое дълбоко дъх и се опита да успокои нервите си. Погледна Елизабет и заговори кротко.
— Къде е майка ти, Елизабет?
— Мъртва е.
— Мъртва?
— Да. И от нея излизат червеи.
— А Тери иска да я извади.
— Да. Да.
Агата се вгледа в откровените очи на момичето.
— Искаш да кажеш, че иска да я извади от гроба й?
— Да. Да.
— Защо, по дяволите, ще иска да направи подобно нещо? — обади се Д’Анунцио.
— Какво?
Елизабет объркано вдигна очи към него, после пак погледна Аги.
— Какво? Защо? Имам предвид… аз не… Какво?
— Няма значение — отговори Агата. — Това няма значение в момента.
— Добре — съгласи се Елизабет и трескаво зашари с очи по лицето на Агата. — Всичко наред ли е? Наред ли е?
— Шшт — каза Аги и потупа ръката на момичето. — Всичко е наред. Само ми кажи знаеш ли къде е гробът на майка ти.
— Да, знам. На острова. Където откарват бедните хора.
— Остров Харт? — попита Д’Анунцио.
— Да.
— Доста голямо място — отбеляза той. — Там са погребани много хора. Откъде той може да знае къде е погребана майка ти?
Елизабет отмести очи от Аги и заклати глава.
— Номерът! — каза тя. — Трябваше да кажа номера на доктор Конрад.
— Номерът на гроба на майка ти? — попита Агата.
— Да.
Мъжете ги гледаха напрегнато.
— Значи сега той отива на остров Харт, за да извади майка ти от гроба? — попита Аги.
— Да — отговори Елизабет бързо.
— Видя ли го да отива там?
— Ами… да. Имам предвид, видях го да тръгва. Излезе от голямата сграда с часовника на върха. Аз се скрих. Търсех доктор Конрад. Нали разбирате, първо доктор Конрад зави зад ъгъла, а после онзи човек от задната седалка на колата ми опря нож в гърлото… и тогава, след като това свърши… след като мъжа вече го нямаше, аз…
Елизабет преглътна задъхано и заговори още по-бързо, като размахваше ръце.
— След като мъжът изчезна, се уплаших и завих зад ъгъла, където отиде доктор Конрад. Там имаше голяма сграда с часовник и видях Тери да излиза от нея. Скрих се зад другата сграда. Онази тъмната. И го наблюдавах. Тери беше. Видях го да се качва в една кола и да тръгва. Но доктор Конрад не дойде. Не дойде.
Агата усети как сърцето й се свива. Призова на помощ всичките си сили, за да се овладее.