— Как… — започна Д’Анунцио.
Но Аги го изпревари.
— Как изглеждаше колата, Елизабет?
— Ъъъ… — замисли се тя и вдигна очи към тавана. — Беше бяла. Голяма бяла кола с четири врати. От едната страна беше издрана, а една от червените й задни светлини беше счупена.
— Съобщете това по радиото — нареди Д’Анунцио.
Агата трепна. Мъжете зад гърба й се раздвижиха.
Елизабет я гледаше очаквателно.
— Каза, че един мъж опрял нож в гърлото ти, нали? — попита Аги.
— Да — кимна Елизабет.
— Знаеш ли къде е този мъж сега?
— Той е… там имаше един голям… едно от онези неща за боклук…
— Контейнер — обади се Д’Анунцио. — Мили боже!
Елизабет го погледна.
— Той ми опря нож във врата и каза, че ще ме убие. Но после не ме уби. Той… той дойде на седалката до мен. Седалката на доктор Конрад. Каза, че имал бележка за доктор Конрад. Сложи я отпред на таблото. После каза: „А сега ще спуснем седалките и ще се позабавляваме“. А после… той каза това и… после сложи ръка върху… върху гърдата ми…
Елизабет вдигна глава и погледна Д’Анунцио. После сведе очи към Аги и тъжно поклати глава.
— А това — меко каза Елизабет — накара Тайния приятел да побеснее.
Копането
По лицето на Спорт нямаше и следа от емоции. Катерът се носеше обратно към града. Той стоеше на кърмата. Очите му бяха замъглени, устата — отпусната. Ръцете му почиваха на парапета и не помръдваха.
Когато техникът свърши с булдозера, Спорт тръгна към гроба с лопата в ръка. Остави фенера си на ръба на дупката, скочи вътре и започна да копае.
Копаеше бързо, но предпазливо, приковал очи в пръстта. Не поглеждаше към полюляващите се дървета. Не чуваше вятъра в клоните им, нито вълните, които се плискаха в брега. Чуваше само потропването на камъчета и пръст, и непрестанния глас в главата си: „Всичко или нищо. Всичко или нищо. Всичко или нищо“.
Продължаваше да копае упорито. След цели девет години от чамовия ковчег сигурно не бе останало абсолютно нищо. Щеше да намери само кости.
— Луд ли си? — запита се тихо той. — Ти тъп, откачен шибаняк. Как можа да повярваш в това? Как можа да повярваш, безмозъчна жабо? Ти си едно абсолютно нищо. Нищо.
Всичко или нищо. Или пък всичко за нищо.
Копаеше. Лопатата почукваше тихо по малките камъчета.
„Ти си едно нищо! Никой! Господин Важна клечка, а си тъпо лайно, кръгла нула! Мъртвец, застанал в гроба на мъртвец!“
Продължаваше неуморно. Дупката бе два метра широка и половин дълбока, когато започна. Вече бе изкопал около метър и петдесет. И през цялото време си мислеше: „Всичко за нищо. Всичко за нищо“.
Когато катерът го върна, Спорт влезе в бараката на надзирателите. Използва малката баня, за да се измие и да смени дрехите си. Почисти мръсотията от ръцете си и се напръска с дезодорант. Натъпка старите си дрехи в чувал за боклук. Облече чисти джинси, тениска на сини и бели райета и джинсово яке. После се среса грижливо. Само тънката следа от кал дълбоко под ноктите му показваше, че е копал.
Излезе от бараката. Техникът и пазачът го чакаха отпред. Той им подаде по един плик с хиляда долара вътре. Двамата мъже поклатиха сериозно глави.
— Сбогом, Спорти — каза пазачът. — Надявам се да си намерил онова, което търсеше.
Техникът не проговори.
Спорт ги остави и тръгна към улица „Фордхам“, където беше паркиран белият му шевролет. Натовари нещата си в багажника и седна зад волана. Зави зад ъгъла и потегли по авеню „Сити Айланд“.
Шевролетът се движеше бавно по празната улица. Спорт гледаше яхтите, ресторантите с морски дарове, дървените къщички на моряците, които се издигаха от другата страна на авенюто. Червените и зелените светлини на светофарите грееха ярко пред него. Той ги гледаше тъпо, отворил широко уста.
— Мили боже — прошепна той след малко. — Боже Господи!
Още на първия метър започна да вади кости. Лопатата изтрака глухо и земята се покри с тях. Скоро Спорт се ровеше из счупени парчета кости. По земята гъмжаха червеи и стоножки.
Спорт се потеше. Едри капки се стичаха по лицето му и оставяха кални следи. А той продължаваше да си мисли: „Всичко за нищо. Всичко за нищо“.
И тогава лопатата удари нещо, което не поддаде.
Спорт спря и се втренчи в него. Зарови около твърдия предмет, като сумтеше от усилие.