Протегна ръце в тъмнината и напипа някакъв плот. Стисна го здраво и се надигна, като пъхтеше тежко. Усещаше мократа кръв през ризата си. Присвит от болка, се запрепъва през стаята. Докосна една стена и се отдръпна от нея. Удари се в табла с инструменти, която изтрака силно. Намръщи се съсредоточено и видя светлината от външния коридор, която се процеждаше под вратата. Закуца към нея и протегна ръка.
Алармата продължаваше да вие. Конрад застана до вратата. Сега чу и гласове. Плътен бас викаше нещо. Изтракаха ключове.
Конрад застина. Някой идваше. Вероятно портиерът. Или човекът от поддръжката. Все още нямаше полицаи.
Вратата се открехна.
Той се хвърли назад и се залепи до стената. Светлината се разпростря като жълто петно по пода към краката му.
После вратата се отвори по-широко и Конрад видя мъжка сянка.
Беше едър мъж. Висок, с широки рамене. Чернокож мъж в лилава портиерска униформа.
Конрад се притисна плътно до стената, когато портиерът предпазливо надникна вътре. Мъжът отвори вратата още малко. Светлината запълзя към краката на Конрад. Алармата продължаваше да вие пронизително. Портиерът влезе в офиса.
Конрад видя неясния силует, който бавно пристъпваше напред. Забеляза го как опипва стената и търси ключа за осветлението. Още една стъпка и портиерът застана точно пред него. Ако Конрад издишаше дълго сдържания въздух, портиерът щеше да усети полъха му по врата си.
После мъжът направи още една крачка и мина покрай него.
— А, само стъклото — каза той доволно.
Конрад се затича към вратата. Портиерът натисна ключа и стаята се обля в светлина. Но дотогава Конрад вече завиваше зад ъгъла и тичаше по коридора. Зад него алармата продължаваше да пищи. Портиерът въобще не се обърна. Дори не го видя.
Имаше дивашки вид: рошава коса и налудничави очи. Оранжевата му риза бе омазана с кръв. Кръв течеше и по ръцете му и капеше от пръстите му. Конрад се втурна във фоайето. Беше просторно, с огледала по стените. От тавана висеше огромен полилей. Предната въртяща се врата се намираше вляво от него. Той закуца към нея.
— Стой!
Конрад се огледа. На стената вдясно от него имаше два асансьора със златни врати. Една от тях тъкмо се бе отворила. От нея изскочи дребен набит испанец, облечен в бежова униформа, опъната по кръглото му шкембе. Техникът по поддръжката.
— Стой! — извика той отново.
Конрад спря.
— Бързо — каза той и посочи към коридора, откъдето бе дошъл. — В офиса до моя. Бързай. Портиерът…
Мъжът присви очи и се втурна смело по коридора.
Конрад изскочи през въртящата се врата и застана на тротоара замаяно, като примигваше в нощната мъгла.
Намираше се на Осемдесет и трета улица. Сентръл Парк Уест бе вдясно от него. Помисли си, че похитителите го чакат там. Наблюдаваха изхода на неговата сграда. Нямаше да наблюдават и тази улица.
Дишаше тежко. Стомахът му се бунтуваше. Изстена от болка и в ръцете, и в коляното.
„Моля те, Господи! Моля те, моля те!“
Зави към авеню „Кълъмбъс“. Когато се затича, изплака от болка.
В детската стая
Когато полицаите доведоха затворника си, Аги и Елизабет седяха в детската стая.
— Звездите — попита Елизабет. — Ти ли ги нарисува?
Двете жени бяха сами в стаята. Всички полицаи седяха във всекидневната. Елизабет гледаше тавана с ококорени очи.
— Ти ли нарисува звездите? — повтори тя.
Аги кимна. Трудно й беше да говори за звездите на Джеси.
— Да — най-после успя да промълви тя.
— Много са красиви — отбеляза Елизабет.
— Благо… — Агата не успя да довърши.
Елизабет колебливо протегна ръка и докосна рамото й. След това бързо отдръпна ръката си.
— Всичко ще е наред — каза тя тихо. — Тя ще се върне. Знам го.
Аги кимна и се опита да се усмихне.
Елизабет се извърна настрани. Огледа набързо цялата стая. Звездите по тавана, дъгата върху светлосинята стена, кристалния дворец сред пухкавите облачета.
— Наистина ще се върне — добави тя. — Има толкова красива стая.
Елизабет бе облечена в една от старите рокли на Аги. Криминолозите бяха взели нейната окървавена рокля. Прибраха я в найлонов плик, взеха проби от кръвта по бузите на Елизабет и изпод ноктите й. Свършиха това в спалнята, докато Д’Анунцио и специален агент Калвин й задаваха въпроси.