Берт възседна най-напред един лъв. Колин седеше до бариерата и го наблюдаваше внимателно. Когато „Ковчегът“ започна да се върти, Берт благоразумно се промъкна върху един петел, точно зад гърба на контрольора, който се появи от някаква будка, сглобена в средата на въртележката. Въртележката бързо достигна най-голямата си скорост — Колин почти не отличаваше животните едно от друго в този гръмлив летеж губеше често от погледа си и самия Берт.
После „Ковчегът“ престана да се, върти и дойде ред на Колин. Той запита Берт:
— Ще останеш ли за още един кръг?
Берт отговори отрицателно — не било умно да се возиш последователно два пъти.
Колин разбираше добре, че всичко това е глупаво и главно — опасно, но когато пред тебе се върти бясно един „Ноев ковчег“, а върху лицето на всяко мяркащо се дървено животно като бойно отличие е изписано, че може да надбяга човека, ти трябва на всяка цена да се озовеш на въртележката — с пари или без пари, със страх или без страх, но трябва да се озовеш и да останеш там през целия лудешки летеж, чак докато се спре. Струва ти се, че такова пътуване може да те зареди за цяла година с неизчерпаемата енергия на славния „Ноев ковчег“, а когато въртележката спре, на теб не ти се слиза, искаш да се въртиш чак докато ти прилошее и огладнееш до смърт.
Колин остана сам, вкопан в един тигър от външния кръг на „Ноевия ковчег“, почти болен от мрачно предчувствие и от внезапното вълнообразно движение на тръгването. При първата бавна обиколка махна с ръка на Берт. После скоростта се увеличи и той трябваше да слезе от тигъра, за да тръгне зад гърба на контрольора, току-що излязъл да събира парите. Бе уплашен, защото му се струваше, че отпусне ли само един от пръстите си и това чудесно пътуване ще свърши — той ще излети от въртележката, ще се удари във външната й ограда и ще се разбие на хиляди късове или пък ще смаже някого, облегнат случайно на нея.
Но все пак той направи огромно усилие и със замряло сърце скочи — надви страха си едва когато се озова между две животни. Във възбудата си без малко не блъсна една седнала наблизо двойка — мъжът се опита да го перне и Колин почувства върху страната си полъха на отбягнатия удар. Отмъстителният юмрук продължи да се заканва, дори когато Колин се настани на сигурно място — върху една зебра, но понеже се бе сблъскал с опасност, по-реална от разстоянията между животните, той се изплези на мъжа и пак тръгна.
Продължаваше да се придвижва напред, без да изпуска от поглед превития гръб на контрольора. Напредваше в объркан зигзаг, защото само няколко животни бяха останали незаети, промъкваше се навътре, към средата на въртележката, където под закрилата на гърмящите барабани и чинели беше по-безопасно. Щеше му се да махне победоносно с ръка на Берт. Но намерението му се провали, защото залитна силно напред, и едва успя да се хване за една конска опашка.
Ако се съдеше по виковете и писъците на момичетата, въртенето се усилваше. Колин се придвижваше несръчно — той завиждаше на контрольора за ловкостта, с която вървеше на няколко ярда пред него, и се възхищаваше от Берт, извършил същата кръговратна одисея с такава лекота. Съзнанието за опасност не го напускаше нито миг, но той се терзаеше повече от мисълта да не изхвръкне навън като снаряд, изстрелян в дърветата и железариите, отколкото да не бъде уловен от контрольора.
— По дяволите! — изруга той. — Ама че работа! — засмя се мрачно и полетя, тласнат от увеличаващата се скорост по наклона към един дракон с две места.
Един незает крокодил му позволи да се отпусне за няколко мига, след това прескочи върху мравояда, за да запази еднакво разстоянието между себе си и контрольора. Помисли, че контрольорът е свършил вече работата си, но той внезапно се обърна и тръгна в обратна посока, оглеждайки всеки, за да провери със сигурност, че му е взел таксата. Такова нещо се случваше за първи път. Берт го уверяваше, че контрольорите си отваряли добре очите, но правели винаги само по една обиколка, и то в една посока — а ето че това хитро, мръсно копеле бе си позволило наглостта да се върне. Не беше честно.
Мисълта за приспиващите, приятни летни следобеди, когато учителят им четеше „Капитан Рийди“, го заплете за миг в мрежата си, потънала нейде в дълбините на съзнанието му, но сетне изчезна, защото беше твърде безплътна в сравнение с тази истинска джунгла, в която се бе залутал. Трябваше да се върне пред очите на контрольора, да се справи с ново затруднение — кръгообразното движение на въртележката съвпадаше сега с посоката на часовниковите стрелки. Това му се струваше невъзможно — в един напрегнат миг реши, че е по-добре да скочи светкавично върху неподвижния, здраво направен мост между въртележката и публиката и да се измъкне; беше сигурен, че човекът го е забелязал и е всецяло устремен към него, за да му извие шията като на пиле и след това да го захвърли в тълпата. Колин го стрелна с поглед — копелето беше облечено в омаслен работен комбинезон, на устните му бе залепнал угаснал фас, носеше тежка контрольорска чанта, но въпреки това се движеше със сигурност.