- Няма да им позволя да я вземат.
Фюри протегна ръка и хвана рамото му с една ръка.
- Никога не бихме позволили това да се случи. Човешките власти нямат право да щурмуват портите ни, за да се опитат да я отнемат. Те ще бъдат посрещнати със сила, ако го направят. Просто бихме искали да избегнем това. Цялата ни работна група и правният отдел работят над това. Те просто чакат да попълним празните места.
Хироу кимна.
- Нека да говоря с нея. Дайте ми няколко минути.
Всички се отклониха от пътя му и той влезе в дома си. Намери Кенди в спалнята си. Тя носеше една от ризите му и му се усмихваше.
- Отне ти много време.
Той постави презервативите на нощното шкафче, хвана ръката й и я дръпна в скута си.
- Видове чакат в коридора. Те трябва да ти зададът въпроси. Не си в беда или опасност. Просто хората са намерили тялото на жената, която си убила.
Мразеше страха, който виждаше в изражението й.
- Не. Не се страхувай. Няма причина за това. Брийз просто трябва да ти зададе въпроси. НСО е зад нас, Кенди. Няма да позволят на никого да те отнемат от мен. Хората нямат право да идват тук. Човешката полиция може да иска да те разпита, но аз отказах. Няма да се налага да говориш с никого, освен с видове.
Тя пое няколко вдишвания.
- Не съжалявам, че убих Пени. Тя планираше да ме убие.
- Знам. Аз бих оставил частта за това, че си се чувствала добре да не го споделяш.
На устните й играеше усмивка.
- Добре.
- Разбирам. Добре ли си? Мога да остана до теб, докато Брийз ти задава въпросите.
- Чувствам се в безопасност с Брийз.
- Трябва да разкажа на НСО всичко за нашата история. Имаш ли нещо против това?
- Нямам нищо против. А ти? Ти каза, че никога не си им казвал нищо за мен. Не казвай нeщо, ако ще ти докара някаква беда.
- Няма.
- Нека просто свършим с това. Тя се измъкна от скута му.
Той хвана ръката й и се загледа в босите й крака.
- Нека първо ти намерим повече дрехи.
- Това е просто Брийз.
- В коридора има повече мъже. Не искам никой от тях да вижда толкова много от теб.
Тя се ухили.
- Аз съм твоя.
- Ти си моя.
Докато тя се обличаше, той се сети за детството им. Тя винаги е била силна отвътре, но имаше някои неща, от които той не можеше да я предпази ...
~ ~ ~ ~ ~
Когато върнаха Кенди в килията им, изражението й беше тържествено, когато тя седна до него на постелката.
- Научи ме как да се бия, за да мога да бъда като теб.
927 се намръщи.
- Не. Ти си твърде малка.
- Растa.
Той се изправи и я дръпна на краката й. Върхът на главата й стигна само до рамото му.
- Изглежда аз съм този, който расте. Ставаш по-ниска.
Тя се засмя.
- Не съм! Тя сви ръцете си в юмруци и го удари в корема. - Това боли ли?
Той поклати глава.
- Не.
Доброто й настроение изчезна.
- Сега съм на десет години, а не бебе. Трябва да се науча да се защитавам. Техниците не се приближават до теб, освен ако първо не те дрогират. Те просто ме хващат и ме влачат по коридора, защото знаят, че не мога да ги нараня.
- Искаш ли да те дрогират? Понякога той не я разбираше.
- Е, не. Но трябва да се науча как да се бия.
Той дръпна горната си устна, за да й покаже острите си зъби.
- Те се страхуват от тях. Той протегна ръка и я стисна за брадичката, принуждавайки устата й да се отвори. - Нямаш такива. Не би могла да разкъсаш кожата им с тези гладки малки неща.
Тя се изтръгна от хватката му и хвърли още един удар. Този го удари в ребрата и той отстъпи крачка назад.
- Не прави това.
- Боли, нали? Тя се ухили. - Научи ме.
Той поклати глава.
- Това само ще ги накара да те дрогират и ще те нарани повече, когато се биеш.
Тя отново стана тържествена.
- Имаше жена на мястото, където ме водят на прегледи.
Той наведе глава, любопитен.
- Човек?
Тя поклати глава.
- Били са я, 927. Тя е приблизително висока колкото теб и беше толкова наранена. Техниците са й направили това. Сълзи напълниха очите й. - По-лошо от това, което някога съм виждал да те нараняват, когато се биеш, преди да те откарат за тестовете им. Вероятно не е знаела как да се бие, когато са я нападнали. Не искам това да съм аз.