Яростта го изпълни.
- Крещи за д-р К, ако започнат да те удрят.
- Не мисля, че ще ме защити.
- Ти си негова дъщеря. Тестовете доказаха това. Той не те е убил, така че трябва да те иска жива. Не би оцелеляла на побой, Кенди. Той трябва да знае това.
- Не трябва да казвам на никого, че съм му дъщеря. Той каза, че само няколко души знаят. Евелин и няколко от онези, които наблюдават нашата килия.
- Кажи им ако те решат да те бият. Това може да ги накара да спрат.
- Не мисля.
Той пристъпи по-близо и стисна ръката й. Сви я така, че пръстите й леко да се пречупят.
- Биеш се така. Използвай ноктите си. Нямаш сили да ги нараниш с юмрук. Той дръпна ръката й към лицето си. - Насочои се към очите. Той постави ръката й по-ниско. - Гърлото след това. Пусна ръката й, наведе се напред и хвана крака й зад коляното и го сгъна, довеждайки го до областта на слабините си. - Удряш с коляното възможно най-силно ако е мъж. Това ще го свали.
Тя кимна.
- Ще те науча. Той искаше тя да може да се защити, ако трябва. Това го плашеше, мислейки за всички тези моменти, когато тя беше изведена от килията му - за тестове или ако искаха да й задават въпроси - когато д-р К нареди това.
- Благодаря ти.
- Няма да е лесно, предупреди я той, като се върна на постелката, на която спяха. - Ела тук. Не искам да паднеш на пода. Сигурна ли си за това?
Тя го последва и изви ръцете си в нокти.
- Аз трябва да знам.
Тя беше смела за една толкова малка и слаба. Той уважаваше вътрешната й сила, но това беше неговата Кенди. Винаги го учудваше. Той приклекна малко и замахна с една ръка, като внимаваше да не установи контакт. - Блокирай ме. Използвай гърба на ръцете и китките си, за да удариш ръцете ми и да ми попречиш да те докосна.
Тя вдигна ръка и го направи. Той отново замахна и тя успя да удари ръката му, избягвайки удара му. Той се ухили. Беше сладка, докато свиваше нос, за да се концентрира. Той се движеше по-бързо и я сграбчи този път за ризата ѝ. Дръпна се, издигна я от краката й и я пусна по гръб. Тя кацна здраво и той моментално съжали за това, когато тя ахна. Приклекна, притеснен, че може да я наранил.
- Добре ли си?
Тя се усмихна.
- Ще се оправя. Не се отнасяй с мен като с бебе.
Той искаше да се отнася с нея така. Никога не бе пожелавал тя да се нуждае от нещо, на което той би е научил. Изправи се и я дръпна на крака.
- Ела за мен.
Тя го направи и той я блъсна обратно на постелката. Тя кацна, но се търкулна, изправяйки се нагоре. Той й се възхищаваше заради това. Тя се хвърли към него и той трябваше да се извие, за да не й позволи да го удари по лицето. Тя се спъна в крака му и той я сграбчи около кръста й, за да не падне на пода. Тя се изви в ръцете му и го хвана за челюстта.
- Бум! Можех да те нараня, ако бях те ударила силно.
Той се засмя и отвори уста, облизвайки пръстите й близо до устните му. Тя дръпна ръце.
- Можех да отхапя няколко от тези пръсти.
- Техниците нямат остри зъби.
- Правилно. Хвана я с другата си ръка и я изправи на крака. - Наистина ли искаш да се научиш? Това няма да е лесно и може да получиш синини, когато работим по-усилено, за да те науча как да се защитаваш. Никога не искам да те нараня, Кенди.
Тя кимна.
- Знам това, но трябва да се науча. По-твърда съм, отколкото си мислиш, 927. Не винаги си с мен, когато ме вземат от нашата килия. Тя придоби онзи решителен поглед, който той познаваше толкова добре. - Не съм бебе.
- Ти си моето бебе, дразнеше я той. - Моето ниско бебе.
Тя замахна и го удари ниско по корема. Той изсумтя и го потърка. Това я накара да се засмее.
- Виждаш ли? Ставам по-добра.
Той кимна.
- Ще направим това, ако настояваш.
- Искам. Тя зае бойна позиция и отстъпи.
Той приклекна малко и тя имитира стойката му. Замахна към нея и тя го блокира. Той стана по-агресивен, след като усети, че рефлексите й се подобряват. Докосна я няколко пъти, но тя никога не трепна, дори когато той знаеше, че боли малко. Просто продължаваше да го напада.
Тя беше по-корава, отколкото той вярваше. Накрая той се справи с нея и се изви във въздуха, така че тя да кацне върху него, когато те паднаха на постелката. Тя беше останала без дъх. Той се изкикоти, притискайки я до себе си.
- Това е достатъчно за днес.
Тя обърна глава и го целуна по бузата.
- Изморявам те. Признай го.
Той се засмя.
- Ти си тази която се задъхва.
Тя се пресегна назад и заби пръсти в страната му, завъртайки ги. Той се засмя по-силно и се претърколи, приковавайки я под себе си. Вместо това я погъделичка. Накрая спря, когато разбра, че й е било достатъчно. Той се вгледа в лицето й и без съмнение знаеше, че това ще го унищожи отвътре, ако нещо се случи с неговата Кенди. Той искаше да я защити през цялото време, но Мерикъл направи това невъзможно. Той просто би направил всичко възможно, за да се увери, че тя е силна и може да се бие, когато той не е с нея.