Кенди почти се засмя на смаяното му изражение. Тя се плъзна от тезгяха и се приближи до жените.
- Благодаря ти. Толкова е приятно да се запознаем. Не се страхувам да съм тук.
Тази с ивиците в косата изви веждата си.
- Миризмата не те ли притеснява?
- Каква миризма?
Тази от котешкия вид се ухили.
- Аз съм Съншайн. Нямаш нашето обоняние. Забравих. Тази сграда мирише на много мъже. Не е лошо нещо, но ти си единствената жена, която живее тук. Проверихме и Хироу не е поискал да бъде преместен в жилища за двойки. Тя му изстреля любопитен поглед. - Защо не си направил това?
- Хм. Не бях помислил за това. А трябваше.
- Не. Добре сме тук. Кенди се облегна на неговата страна. - Това е нашият дом. Харесва ми да съм заобиколена от мъже. Чувствам се в безопасност.
Блубърд се усмихна.
- Би била в безопасност и в женското общежитие. Хироу работи на смени и ще трябва да те оставя сама, докато е на служба. Не би ли иска да бъдеш с нас, когато той го няма? Можем да те научим как да готвиш и да научиш как да работиш с всички уреди в дома си. Тя понижи глас. - Накарай го да чисти с прахосмукачка. Това е тази страшна машина, която почиства подовете и изсмуква всичко. Много е шумна и трябва да я наблюдаваш отблизо. Опитва се да вземе неща, които не искаш, а след това трябва да се бориш с нея, за да си върнеш ризите.
Съншайн се засмя. - Казах ти да си вдигнеш дрехите преди да пуснеш вакуума. Тя завъртя очи и се усмихна на Кенди. - На всички ни беше трудно, когато бяхме освободени за първи път, но ще ти помогнем да се приспособиш. Ние сме твоето семейство.
Кенди беше трогната.
- Благодаря ти.
Блубърд погледна Хироу.
- Помислете за преместване в общежитието на жените. Вероятно е най-добре, ако не поискаш жилища за двойки. Повечето мъже, които са се преместили в самостоятелни къщи, са го правили с хора. Твоята Кенди не знае как да готви или как да използва уредите. Тя се нуждае от помощта, за да се научи, и то без обида, но вие мъжете мрънкате твърде много, когато преподавате ... и се учите. Тя ще се забавлява повече да бъде обучавана от жени.
- Ще си помисля за това. Благодаря ти.
Съншайн се поколеба, втренчила поглед в Хироу.
- Радвам се, че се справяш по-добре. Бях притеснена, но сега разбирам защо си бил толкова разстроен. Бъди щастлив.
И двете жени си тръгнаха и Хироу заключи вратата. Изглеждаше малко мрачен, когато се втренчи в нея.
- Искаш ли да се преместим, за да бъдем с жените?
- Ти не искаш да се преместим в общежитието на жените, нали?
- Аз ще го направя ако ти искаш.
- Харесвам дома ти.
- Нашия дом.
- Бих могла да посетя жените, когато трябва да работиш. Чертите на лицето му бяха почти комични, но тя успя да не се засмее. Помогна й да вземе решение. - Не искам да се местя.
Той се усмихна.
- Позволи ми да те нахраня. Втурна се в кухнята, за да вземе чинии.
Тя помогна, като седна на дивана и извади контейнерите от торбите. Те и бяха донесли торта, бисквитки и много пържено пиле. Имаше и гарнитури. Хироу се настани до нея и се ухили.
- Не сме догледали останалата част от филма. Ще намеря къде сме спрели и ще го догледаме.
- Бих искала това.
- Просто яж много.
- Добре. Искаше той да спре да гледа на нея като твърде слаба и крехка.
* * * * *
Кенди се събуди и се усмихна. Тя лежеше просната върху гърдите на Хироу. Синият екран на телевизора осигуряваше достатъчно светлина, за да проучи чертите му, докато той спеше. Мирното му изражение отговаряше на нейното настроение. Ръцете му бяха свободно увити около кръста й, за да не падне от него.
Завършиха филма и вечерята си, а той прибра останалата храна. Те гледаха втори филм и бяха на половината от третия, когато тя сигурно бе заспала. Той се протегна и я дръпнал отгоре си.
Сълзи напълниха очите и тя не се опита да ги спре. Кученцето й беше с нея, живо и здраво. Изглеждаше твърде хубаво, за да е истина, но тя вече не се страхуваше да се събуди в стаята си в лудницата. Това не беше сън, предизвикан от наркотици. Той наистина беше с нея и те имаха бъдеще заедно.
Тя положи глава на гърдите му и просто слушаше пулса на сърцето му под ухото си. Те бяха загубили много време, но всеки ден щеше да бъде безценен от този момент нататък. Част от нея се изкуши да го събуди и да го заведе в спалнята. Той обаче изглеждаше прекалено спокоен. Тя просто лежеше и се радваше да е близо до него.
От коридора се чу лек шум. Тялото под нейното се напрегна и Хироу здраво заключи ръце около нея, докато се опитваше да седне. Тя вдигна глава.
- Спокойно.