Той седна и Кенди седна до него. Женските им връчиха по една чиния с две такота, които бяха пълни със зеленчуци и месо. Тя го подуши, не бе сигурна за тези парчета лук, които можеше да види отгоре.
- Опитай - настоя Хироу. Той се наведе по-близо и й показа как да го държи, докато захапваше. - Ммммм.
Тя се ухили и го имитира, захапвайки. Затвори очи, наслаждавайки се на това. Преглътна и се загледа в мъжа си. - Вкусно е. Изправи се срещу жените, всички те я наблюдаваха. - Мисля, че мога да правя тако. Харесвам гo.
Жените си взеха собствени чинии с такос и заеха места от другата страна на острова. Миднайт изведнъж се обърна на табуретката си и изръмжа. Беше страшен звук. Това изненада Кенди и тя хвърли такото си в чинията. Хироу се наведе по-близо, прегръщайки я с ръката си.
Мъж от Котешки вид се отдръпна, вдигна ръце, погледът му беше заключен в Миднайт.
- Какво?
- Докосни храната ни и ще ти изритам задника.
Котешкия мъж измести напред долната си устна. - Мирише толкова добре. Хайде, Миднайт. Само един?
- Не.
- Как така той се храни? Мъжкият яростно погледна Хироу.
- Той е неин партньор и тя ни помогна да готвим. Трябваше да ни помогнеш ако искашe да ядеш, вместо да дебнеш из хола и да ни гледаш. Миднайт се обърна, навеждайки се над храната си. - Опитай се да се промъкнеш и ще те ухапя.
Котката се прокрадна по-близо, но не приближи към нейната храна. Вместо това той се наведе и прошепна близо до ухото й.
- Бих искал, ако може да ме ухапеш.
Тя отново изръмжа и изви глава.
- Отстъпи. Не искам да играя с теб. Тя въздъхна и погледна Кенди. - Мъже. Всичко, за което мислят, е храна и секс.
Съншайн вдигна тако от чинията си и го подаде към мъжа.
- Тук.
Мъжкият се отдръпна от Миднайт и се ухили, приближавайки се към Съншайн.
- Благодаря ти.
Съншайн сви рамене.
- Не мога да понасям да видя някой да моли за храна. Жалко е.
Той взе такото и се нацупи.
- Сега ще почувствам вина, ако ям това.
- Ще го преодолееш. Съншайн се засмя. - Вземи го, преди да съм размислила.
Той бързо го изяде.
- Сега съм ти длъжник - тихо измърка той. - Искаш ли да отидем в стаята ми, за да мога да покажа своята благодарност? Все още съм гладен.
Съншайн кимна.
- Дай ми две минути, за да завърша това. Тя подаде още едно тако към мъжа - За да имаш сила. Ще ти трябва. Днес съм пълна с енергия и можеш да ми помогнеш да я изразходя.
Той го взе с нетърпение.
Блубърд завъртя очи и блъсна ръката на Миднайт с рамото си.
- Разбирам защо избра човек.
Миднайт мълчеше, ядейки.
Съншайн довърши яденето си и се изправи.
- Ще се видим по-късно. Тя остави мръсната си чиния в мивката. - Чао, Кенди.
Кенди я наблюдаваше как се отдалечи заедно с мъжът и погледна Хироу, извивайки вежди.
- Те ще споделят секс, прошепна той.
- О. Те са двойка така ли?
- Не. Миднайт остави храната си. - Нашите жени споделят секс с мъже. Това е неангажиращо нещо. Разбираш ли?
Тя не го направи и поклати глава.
- Повечето от нас не искат да бъдат само с един мъж. Харесваме свободата си. Блубърд сви рамене. - Трудно е да избереш само един, така че защо да се притесняваш? Освен това те стават много териториални. Тя насочи брадичка към Хироу. - Той е почти залепен до теб. Виждаш ли? Това би ме подразнило. Това не те ли дразни?
- Не.
- Тя го обича, обяви Миднайт. - Вероятно за нея е приятно, че той държи на нея толкова много, че иска да бъде с нея възможно най-много. Тя приключи с яденето. - Трябва да тръгвам. Трябва да работя. Беше добре да прекарам време с теб, Кенди. Тя погледна Блубърд. - Искаш ли да ти помогна с чиниите, преди да тръгна?
- Не. Ще се оправя. Това е почивния ми ден.
Миднайт тръгна и те приключиха с обяда. Хироу се изправи.
- Ще измия чиниите. Това е най-малкото, което мога да направя.
- Благодаря. Блубърд се ухили. - Ще донесем вечеря за тази вечер в шест. Ще се видим тогава.
- Те са толкова мили с мен. Кенди наистина оцени това. - Можеш ли да ме научиш как да зареждам съдомиялната машина?
- По късно. Изглеждаш малко уморена. Защо не отидеш в нашия дом и аз ще бъда там след няколко минути? Можеш ли да се ориентираш?
- Да, но искам да ти помогна.
- Почивка. Той протегна ръка и прекара пръсти по бузата й. - Храна, сън и след това секс. Помниш ли?
Тя се засмя.
- Ах. Сега разбирам.
- Върви да си легнеш. Ще бъда там скоро. Това няма да отнеме много време.
Тя го остави и се качи с асансьора на техния етаж. Вратата беше отключена. Тя влезе и беше на половината път до спалнята, когато някой почука. Тя се завъртя, върна се и я отвори. Шокът я прониза, като видя мъжа, който стоеше там.
- Здравей, Кенди.
Тя не можеше да говори.
- Изчаках да останеш сама, за да се приближа до теб. Чух за теб, че си стигнала до Хомеланд и дойдох от Резервата, надявайки се да си жената, за която говориха. Неговите доста тъмносини котешки очи я гледаха със състрадание.