- Не можеш да бъдеш тук, най-накрая тя успя да прошепне. - 927 ще те убие. Той знае какво се е случило между нас.
- Евелин ми каза, че те е нападнал за това, което направихме. Толкова съжалявам. Чух, че те е убил.
- Това беше лъжа. Д-р К ме отведе и ме затвори на друго място. Трябва да тръгваш. Радвам се, че си оцелял, но той не може да те види. Това би го разстроило.
Мъжът примигна със сълзи.
- Исках да се извиня. Опитах се да не те нараня. Бих се и щях да им позволя да ме убият, преди да те докосна, ако не беше поискала от мен да те взема. Оттогава съжалявам за това. Трябваше да продължа да казвам „не“.
- Спри. Тя пристъпи по-близо, хвърли поглед към коридора и след това се втренчи в лицето му. - Направихме това, което трябваше да направим, за да оцелеем. Този техник те убиваше. Мислиш ли, че не си спомням, че кръвта ти се разливаше? Спомням си. Станалото вече не може да се промени. Не се извинявай и продължи напред. Прости си. Не изпитвам болка или гняв към теб. И двамата нямахме избор. Опита се да не ме нараниш. Благодаря ти за това. Сега трябва да си отидеш и да забравиш за миналото. Моля те? Просто ще го нараним. Той помисли, че съм те избрала вместо него.
- Ще му кажа истината.
- Не! Той ще те убие.
- Не бих го обвинил.
- Моля те? Не искам да умреш или той да живее с друга смърт. Просто си отиди и никога не говори за това. Не мисли за това отново. Забрави. Аз вече съм го направила.
Той се поколеба.
- Ако се нуждаеш от нещо или ако мога да направя нещо за теб, свържи се с мен. Всичко. Избрах си името Дримър.
- Добре. Моля те, просто забрави за това Дримър. Заради мен и заради себе си. Това е минало. Върви си в мир.
Той кимна.
- Радвам се, че си жива.
- Радвам се, че и ти си оцеля.
Тя се отдръпна и затвори вратата, сърцето й биеше силно. Ужаса и страхът я погълнаха. Ами ако Хироу се сблъска с Дримър на етажа? Ами ако Дримър реши да му признае, че той е мъжът, който я е взел преди толкова много години? Ако отвори нови рани наново, щеше ли да го разгневи и разстрои толкова много, че да реши да не й бъде повече половинка? Щеше ли Хироу да го убие и да го заключат?
Тя крачеше в хола и не знаеше какво да прави. Разкъсваше се между това да каже истината на Хироу или да мълчи. Няколко минути по-късно вратата се отвори и Хироу влезе с усмивка на лицето.
- Изглежда, че се радваше на първия си урок по готвене.
- Да така е. Тя се успокои и се опита да забави пулса си.
- Трябва да си подремнеш.
- Ще легнеш ли с мен?
Той кимна.
- Разбира се. Ти обаче трябва да спиш. Той се приближи до нея. - Нищо друго.
Тя го обичаше с цялото си сърце. Последното нещо, което искаше, беше да го види наранен или ядосан. Думите, които трябваше да му каже за посетителя, отказаха да се образуват. - Знам. Бих искала просто да бъда държанa от теб.
Изражението на лицето му се отрезви.
- Добре ли се чувстваш?
- Добре съм. Просто искам да съм близо до теб.
Той я дръпна към себе си, вдигна я и я занесе в спалнята.
- Никъде няма да ходя. Положи я на леглото и се наведе, свали обувките си и след това нейните. Протегна се до нея и разтвори ръце. - Ела тук.
Тя се сви в него и подпря буза на гърдите му.
- В момента се чувства перфектно.
Той целуна върха на главата й.
- И аз. Спи, Кенди. Почини си.
Тя затвори очи и се съсредоточи върху него, вместо несправедливостта на миналото им. Те никога не трябваше да се разделят. Тя обвини д-р К и Евелин, че я бяха отвели от мъжа й.
- Хироу? Ставаше все по-лесно да произнесе името му.
- Да? Той погали гърба й, пръстите му си играеха с косата й.
- Знаеш ли какво се е случило с Евелин? Хванаха ли я?
Тялото му се напрегна.
- Съжалявам. Забрави, че попитах.
- Не. Всичко е наред. Взеха ме от това съоръжение, преди да бъде нападнато. След като бях освободен от мястото, където ме държаха в плен, попитах за нея и д-р К. Те не успяха да го намерят, но я идентифицирах по снимки, които ми показаха на известни служители на Мерикъл. Тя е починала, след като това, което ни направиха, беше пуснато на публиката. Трябвала е да знае, че властите ще тръгнат след нея и е имала семейство, което е знаело, че е работила там. Повечето хора с ужас научиха за нас и какво ни е направено. Тя избра да отнеме живота си, вместо да се изправи пред последствията.
Кенди се почувства разкъсана. Тя мразеше Евелин, но малка част от нея все още скърбеше. Лекарката беше голяма част от детството й, дори ако това бяха предимно лоши взаимодействия.