- Радвам се, че не е свободна, но малко боли, призна тя.
- Получихме консултации, когато бяхме освободени. Може би трябва да вземеш и ти малко такива. Ще ти помогне да си поговориш с психиатър. Някои от техниците и лекарите бяха толкова лоши, че да научим, че са умрели по някакъв начин или са заключени, ни даде утешение. Някои не бяха толкова ужасни и това ни кара да се чувстваме раздвоени. Те не постъпиха правилно с нас и това, което ни направиха, но бяха всичко, което познавахме толкова дълго.
Тя кимна.
- Исках да платят за това, което ни направиха.
- Психиатъра с когото разговарях, ни сравняваше с деца, отгледани от жестоки родители. Наистина не бях съгласен с това, тъй като изобщо никога не се отнасяха към нас като към хора, но бях уверен, че е нормално да не изпитваме пълно облекчение при откриването им, особедно когато е с не щаслив край. Това показва, че имаме състрадание, нещо, което те никога не са имали към нас. Евелин направи своя избор, Кенди. Можеше да ни спаси, като се обади на човешката полиция, за да им каже какво се случва, но не го направи. Тя помогна да ни държат затворници и ни разглеждаше като изпитателни обекти. Знам, че от време на време беше мила с теб, но много пъти не беше такава. Трябва да е знаела, че д-р К е убил майка ти, но го защити. Тя му позволи да те заведе на това място и да се отнася с теб, сякаш и ти си тест. Не забравяй това. Помага за облекчаване на всички лоши чувства, които може да изпитваме от съдбата им.
- Благодаря ти. Бях толкова изпълнена с ярост през всичките тези години и мислех само за отмъщението. Сега просто искам да бъда щастлива с теб.
- И аз искам това. Отново сме заедно и това е най-важното. Не можaха да ни държат разделени завинаги.
- Обичам те.
- И аз те обичам. Той я обгърна с ръце. - Сега се опитай да си починеш. Трябва да те направим по-силна и по-здрава. Това е нашето бъдеще.
Тя прехапа устни, все още неспособна да спре ума си.
- Мога ли да те попитам нещо друго?
- Всичко.
- Искаш ли да опиташ да имаш бебе с мен?
Той се напрегна, но бързо се отпусна.
- Ще го обсъдим след няколко месеца.
- Не казвам сега. Просто искам да знам дали искаш да опитаме в даден момент.
- Никога не бих направил нещо, което да те изложи на риск. Ти си най-важното нещо за мен.
- Ще стана все по-добре и по-силна. Бих искала да се опитаме да имам бебе с теб. Тя отвори очи и вдигна брадичка, за да погледне към него. - Страхувах се, когато ми обясниха за експерименти с развъждане. Опасявах се, че ако ни позволят да бъдем заедно, ще имаме дете и ще ни го откраднат. Бях ужасена, защото знаех, че ще ги нападнеш, за да ни задържиш заедно, и ще загубя и двама ви. Тя направи пауза. - Вече не могат да ни наранят. Ще помислиш ли?
Сълзи напълниха очите му.
- Само ако доктор Триша е сигурна, че няма да си в опасност. Не мога да те загубя отново. Няма да го направя.
Тя кимна.
- Само ако доктор Триша смята, че е безопасно.
- Тогава ще се съглася.
Тя се усмихна.
- Можеш ли да си представиш да имаме бебе?
- Това ме плаши.
- Защо?
- Не знаем нищо за това как да се грижим за някого и какви родители ще бъдем, когато сме нямали такива?
- Имах майка за известно време. Спомням си как тя целуваше моите наранявания и ми пееше. Тя ми четеше истории преди лягане. Ще бъдеш прекрасен татко, защото ще обичаш нашето бебе и ще го държиш в безопасност. Знам колко си добър с мен. Ще се научим и ще бъдем най-добрите родители, защото сме мотивирани.
Той се усмихна.
- Ще се опитаме, ако успеем, един ден.
- Добре. Тя спусна брадичка, затваряйки очи. - Ще се опитам да мечтая за това.
- Ще бъде момче и ще изглежда точно като мен. Нашата променена генетика е силна и продължава в нашите деца. Всички родени бебета са почти мини копия на бащите си.
Топлината се разпростря по нея.
- Ти беше толкова сладко малко кученце.
Той се засмя.
- Ти беше толкова смешно човече с твоя мъничък, мек нос. Иска ми се да може да имахме мини копие на теб.
- Генетично подобреното е по-добро. Нашето бебе ще бъде силно и голямо като теб. Ти си толкова красив.
Той отново целуна върха на главата й.
- И двамата ще се опитаме да мечтаем за такова тогава.
Глава 11
Тя се страхуваше, че ще намрази да бъде оставена в общежитието на жените, когато Хироу трябваше да работи. Той я целуна за сбогом и я накара да се закълне да му се обади, ако иска да си тръгне. Каза й, че може да накара някой да покрие смяната му, но тя не искаше да се намесва в задълженията му.
Кенди сложи ръка над устата си, опитвайки се да потуши смеха си. Жените около нея също се опитаха да скрият забавлението си. Някои направо се засмяха, няколко даже се превиваха от смях, а две жени от Подаръците току-що се бяха обърнали, за да пощадят Блубърд да види реакциите им.