- Твоята половинка беше ли лоялна? Чувам, че някои хора не са.
- Томи беше специален. Беше доста емоционален и ме обичаше. Той вдигна летвата много високо и се страхувам, че никой друг не може да я достигне. Също така имаше мизофобия – страх от микроби. Тя се засмя. - Това ме накара да се чувствам в безопасност, че той няма да спи с други жени. Бях единствената, която той щеше да докосне без страх. Разбираш ли?
- Притесняваш се, че никой друг мъж не може да се отнася добре с теб и да бъде лоялен?
Тя кимна.
- Не мисля, че никоя друга жена ще пожелае да ми бъде половинка. Женските видове се противопоставят на обвързването. Те споделят секс с други мъже и не ни позволяват да останем с тях, за да спим в техните легла. Липсва ми да я имам до себе си.
- Разкажи ми нещо за нея.
Той дълго се съпротивляваше.
- Тя беше примат и висока. Той направи пауза. - Тя сумтеше, когато се смееше. Беше сладко.
Дана се усмихна и погали ръката му, призовавайки го да й каже повече.
- Тя не говореше много, но винаги казваше важни неща, когато го правеше.
- Интелигентна.
Той кимна.
- Бяхме млади, когато ни събраха. Беше ужасена от мен.
- Ти си едър мъж.
Моурн не я погледна, докато говореше.
- Бях първият мъж, при когото я заведоха, а тя беше първата ми жена. Казаха, че сме двойка и ни казаха, че ще споделяме клетката завинаги. Трябваше да се научим да живеем заедно. В началото тя се държеше далеч от мен, но на мен ми беше любопитно. Продължавах да се опитвам да се доближа до нея. Тя издаваше тези забавни звуци когато искаше да се отдръпна. Не исках да я плаша.
Дана можеше да повярва на Моурн. Той беше приятен човек.
- Дадох й постелката за спане и щях да се промъкна до нея, след като заспеше. Харесваше ми да я държа. Сутрин като се събудише първо се отдалечаваше от мен. Отне й известно време, докато научи, че няма да я нараня. Започнахме да говорим. След това тя влезе в топлина.
Тази дума изненада Дана. - Топлина?
- Сексуална нужда. Тя миришеше толкова добре, а аз я желаех страшно много. Може и да не бях споделял секс преди, но ме възбуди до болка. Члена ми беше постоянно твърд.
Стресната, Дана спря да гали ръката му, но след това започна отново, насърчавайки го. Това беше напомняне за това какъв е той. Новите видове имаха животинска ДНК. - Предполагам, че двамата сте се разбрали?
- Тя страдаше и не знаеше какво й е.
- Не мислех, че приматите могат да влизат в топлина по този начин.
Гневът задълбочи гласа му.
- Мерикъл вероятно са сложили нещо в храната й. Тя не ядеше същите неща като мен. Искаха да се размножаваме и не го правехме достатъчно бързо. По-късно научих колко опасно би било, ако ме бяха дрогирали. Мъжете реагират много агресивно, а болката е толкова силна, че те страдат от загуба на памет. 139 и аз се осъзнахме какво става с нас. Бързо се научих, какво и харесва при моите докосвания, тя ми позволяаше да и се качвам често. Моурн замълча.
- Нейният номер беше 139? Дана да се замисли. - Какъв беше твоят номер?
- 140.
Тя размишляваше върху това. - Има ли сте поредни номера.
- Не знам защо ни дадоха номера близо един до друг. Мерикъл никога не ни обясняваше нещата. Може би са планирали да ни направят партньори от самото начало и само са чакали, докато станем достатъчно възрастни, за да се размножаваме, преди да ни настанят в една и съща килия.
- Знаеш ли колко време сте били заедно?
- Не. Нямаше чувство за време в Мерикъл. Безкрайно е. Дълго време. После бяхме отведени от там, някъде на по-лошо място. Продължаваха да й правят инжекции и това я правеше слаба и болна. Хората непрекъснато ми обещаваха, че ще и помогнат да стане по-добре, ако направя всичко, което ми наредиха. Те я използваха, за да ме контролират. Направих го. Животът й беше най-важното за мен. НСО ни освободи, но тя не се оправи. Излъгаха ме.
- НСО?
- Мерикъл. Той изръмжа името. - Не можаха да направят 139 по-добре. Те я предозираха с експериментални лекарства за овулация, надявайки се да я накарат да забременее. Нашите жени обаче не могат да се размножават. Гласът му остана дълбок, болката и гневът му ясни. - Нанесе огромна вреда на вътрешните й органи. Щетите не можаха да бъдат отстранени. Искаха дете от Видовете, толкова силно, че бяха готови да я убият при опита. Не знаех какво правят с нея, докато не бяхме освободени. Доктор Триша каза, че са отровил нейната система и част от органите й са претърпели прекалено големи щети, докато пристигнем в Хомеланд. Лечебните лекарства я задържаха дълго време, но не можаха да поправят направеното. Тя просто се задържа по-дълго.