- Днес е прекрасен ден, нали? - Той се ухили.
- Съобщението е прието. Имам един въпрос, на който обаче трябва да отговориш.
- Какво?
- Харесваш ли ги? Дали са толкова приятни и приятелски настроени, колкото изглеждат по телевизията?
- Те са различни, но по чудесен начин. Имат моето уважение и да, наистина ги харесвам. Не бих искал да живея никъде другаде.
- Радвам се, че е така. Ще спра да бъда любопитна. По-добре да се свържем с жена ти, преди тя да си помисли, че сме се загубили. Наистина очаквам с нетърпение ...
Силен звук от клаксон спря думите ѝ. Тя се обърна, гледайки как джип спря частично между пътя и тротоара. Два големи Нови вида изскочиха отпред и вдигнаха трети отзад. Брат й хвана плота, който го отделяше от входните врати и се изви над горната му част.
Мъжът, когото носеха вътре, кървеше от единия крак, ръка и челото. Изглеждаше в безсъзнание, тъй като очите му бяха затворени и беше увиснал между двата Нови вида, когато те се втурнаха в клиниката. Пол ги посрещна там.
- Надолу по коридора, първата стая! - изкрещя брат й. Натисна копче близо до входните врати и се чу аларма. Пол изтича след ранения пациент и две врати от задната част на голямата стая се отвориха.
Дана видя как друг човек се втурва след тях и секунди по-късно вратите отзад отново се отвариха. Висока жена от Новите видове препусна покрай нея, без да й хвърли поглед. Дана остана сама. Не беше сигурна какво да прави.
Тя се двоумеше за няколко секунди, преди да ги последва. Пострадалият мъж изглеждаше зле и имаше само трима души, които да се грижат за него, освен двамата мъже, които го бяха вкарали. Тя тръгна бързо по коридора и влезе в стаята за прегледи.
Пол отряза окървавения крак на мъжа. Тъмнокосата жена от Видовете постави интревенозна система и човекът, който тя предположи, че е лекар, проблесна с мъничка светлина в очите на пациента, отваряйки всеки един от клепачите.
- Какво стана? - попита лекарят.
Двата Нови вида, които го бяха довели, останаха до стената, като гледаха да не се пречат на пътя на останалите.
- Той си избра нова битка и в крайна сметка падна от балкона на втория етаж, но се преземи на тревата. Имаше дърво, което удари по пътя надолу, което му нанесе по-голямата част от нараняванията. Оттогава не се е събуждал - измърмори един от тях.
- Мамка му - изръмжа жената от Новия вид.
- Кракът не изглежда счупен - измърмори Пол. - Само дълбоко разкъсване.
- Може да си е ударил главата в един или два клона по пътя надолу, добави другият Нов вид. - Намерихме го под дървото.
Пол обърна глава и забеляза Дана.
- Докарай задника си тук и оказвай натиск върху това.
Тя се поколеба. - Къде са ръкавиците?
- Второто чекмедже отдясно - отсече той. - Но те не носят никакви кръвни заболявания и лесно се борят с инфекцията.
След като сложи ръкавици, тя притисна ръката си върху порязването. Пол разкъса ръкава на пациента, за да огледа ръката му. Дана вдигна поглед и видя доктора да гледа намръщено към нея.
- Това е сестра ми, информира го Пол. - Дана, запознай се с Док Харис и Миднайт. Двамата до стената са Сноу и Бук.
- Тя не може да бъде тук, протестира Док Харис.
- Тя е добра и е изкарала една година в училище за медицински сестри. Също има много опит в полагането на домашни здравни грижи. Тя няма да припадне, виждайки малко кръв. Ръката не изглежда счупена, но ще се нуждае от шевове.
Миднайт се обърна към вратата.
- Ще взема преносимия рентгенов апарат за главата му.
Лекарят изследва черепа на пациента, вероятно проверяваше за фрактури или разкъсвания.
- Всичко е наред, Миднайт. Този кучи син е твърде твърдоглав. Вероятно просто има още едно сътресение на мозъка, но ще направим CT сканиране, за да сме сигурни. Нека първо да се справим с проблемите, които виждаме в момента.
Миднайт дръпна торбичка с физиологичен разтвор от шкафа. Тя изръмжа ниско издавайки страшен звук.
- С кого се е бил този път?
- Даркнес. Самоубийствено копеле - измърмори Сноу.
- Няма да питам дали Даркнес е добре тогава. Док Харис въздъхна. - Изненадан съм, че не e той който да го е довел.
- Той ще дойде по-късно.
- Страхотно. Миднайт се завъртя, след като закачи системата и спря алармата. - Точно от това нямаме нужда. Той ще се ядоса. Моля, кажете му да не се притеснява. Вие двамата можете да си отидете.
Сноу и Бук хвърлиха любопитни погледи към Дана. Тя се принуди да се усмихне, но те не разговаряха директно с нея, преди да напуснат стаята.
Док Харис смени позициите си с Пол. - Нека да му видя ръката.
- Ще взема комплекта за шиене. Пол отвори едно чекмедже.
Миднайт улови погледа на Дана.