- Ти си сестрата на Пол?
- Да. Опита се да не се взира. Жената от Новия вид беше първата, която бе виждала отблизо, откакто беше пристигнала. Беше хубава, с дълга тъмна коса. - На посещение съм при него и Беки този уикенд. Той реши да не се прибере в къщи, така че аз дойдох при него.
- Добре дошла в Хомеланд. Тя пристъпи по-близо. - Позволи ми да го поема. Това е Моурн. Тя погледна към пациента, а след това отново към Дана. - Той непрекъснато ни създава проблеми. Идва тук на всеки няколко седмици. Не се тревожи.
Дана пусна раната на прасеца му и се отдръпна, изпълнявайки това, което й бе казано. Тя захвърли използваните ръкавици и се увери, че кръвта не е попаднала върху кожата й. Обърна се и се отдръпна от пътя на останалите, докато работеха върху пациента. Моурн се нуждаеше от шест шева на предмишницата си, но кракът му просто трябваше да бъде почистен и превързан.
- Трябва ли да го вържа, преди да се събуди? Знаете, че той просто ще стане и ще излезе по същия начин, както миналия път. Пол се втренчи в лекаря.
- Да. Мразя да го правя, но Сноу е прав. Той се държи като самоубийец.
- Защо? Дана съжали, че бе попитала веднага щом три чифта очи се втренчиха в нея.
- Съжалявам, добави тя. Това не е моя работа.
- Полвинката му умря. Миднайт помогна на Пол да използва дебели, подплатени ограничители, за да прикрепи ръцете и краката на пациента към болничното легло. Те дори увиха няколко през гърдите и бедрата му, за да го държат на място. - Помогнахте ни да го спасим. Аз също бих била любопитна. Той започва битки с други мъже, надявайки се някой от тях да го убие. Няма да отнемем собствения си живот по начина, по който го правят хората. Въпрос на гордост е.
Дана се втренчи в пациента, като наистина се вгледа добре в лицето му. Той беше от Котешкия вид. Формата на очите му ясно показваше това. Черната му коса беше късо подстригана. Той имаше силно изразени мъжествени черти, които притежаваха всички Нови видове. Тяхната костна структура беше по-изявена спрямо тази на нормалните хора. Беше красив, въпреки превръзката на челото си. Миднайт изчисти кръвта и се отдръпна от него.
Новината, че е загубил жената, която е обичал накара сърцето на Дана да трепне. Тя знаеше какво означава терминът „половинка“, благодарение на някои от нещата, които Пол се чувстваше свободен да й каже. Някои от Новите видове бяха женени, но те наричаха съпругите си полвинки. Те не се нуждаеха от церемония, а вместо това можеха просто да споделят обещание за ангажимент помежду си, да подпишат юридически документи и да го направят официално.
- Ние ще се справим с това, Пол. Док Харис я погледна. - Трябва да заведеш сестра си в дома си.
Брат й се поколеба. - Сигурен ли си? Мога да остана тук за няколко часа. Знам, че двамата искате да излезете да обядвате, вместо да ядете в офиса. Бих могъл да накарам някой да придружи сестра ми до дома ми.
- И двамата ще останем, добави бързо Дана.
Пол се намръщи, хвърли поглед към Моурн и след това към нея. Очите му се присвиха.
- Искаш да говориш с него, когато той дойде на себе си, нали?
Нямаше смисъл да отрича обвинението, така че тя просто сви рамене.
- Не мисля, че това е добра идея, отсече Док Харис. - Той не си пасва добре с непознати. Сестра ти може да разговаря с други видове, ако иска да научи повече за тях.
- Той ще бъде груб, предположи Миднайт.
Пол подсуши ръцете си.
- Каза й, че Моурн е загубил половинката си, Миднайт. Той се поколеба, задържайки погледа на Дана. Тя осъзна, че той е спрял да говори, защото не беше сигурен дали иска нещо от живота й да бъде разкрито.
Тя се обърна към Миднайт.
- Съпругът ми почина от рак преди две години. Ние бяхме заедно още от деца и това беше опустошително за мен. Тя преглътна бучката, която се образува в гърлото ѝ. - Каза, че Моурн е самоубийствен. Мога да го разбера.
- Дана ...
- И аз се чувствах така преди, поправи го тя, смело поглеждайки брат си. Мразеше да вижда болезненото му изражение. - Помага да се говори с други, които са споделили същата загуба. Може би ще мога да му помогна.
- Не. Док Харис заобиколи леглото. - Не мисля, че това е добра идея.
- Съгласен съм, заяви Пол.
Миднайт сякаш се взираше право в душата на Дана за няколко секунди.
- Взела ли си нов мъж в живота си?
- Не.
- Можеш да останеш.
- Какво? Док Харис хвана Миднайт за ръката. - Мисля, че това е лоша идея. Знаеш какъв става Моурн. Тя е аутсайдер. Какво ще стане, ако каже на някого за него? Вече и без това е чула твърде много. Можеш ли да си представиш какво би направила пресата с тази история?
- Няма да кажа нищо, обеща Дана. - Посещавах групови консултации свързани с преодоляването на скръбта след смъртта на Томи. Това е както при анонимните алкохолици. Казаното в тази стая си остава в тази стая. Никога не съм казвала на никого къде Пол наистина работи. По голямата част от нашето семейство и всички наши приятели вярват, че той е в чужбина с някаква благотворителна организация, която предоставя безплатна медицинска помощ на бедните. Това би изложило семейството ни на опасност, ако някой, който мрази НСО, ни вземе като цел за да накажат Пол затова, че работи тук. Можеш да ми се довериш.