- Да отидем до бара. Кристмас държи под ръка банани за да прави шейкове. Това е добър начин да те науча как да ги слагаш. Първо ще трябва да отидем в дома ми за да мога да взема няколко презерватива.
- Имам презервативи в джипа си.
- Добре. Да тръгваме.
Глава 7
Дана беше нервна. Пол не се беше върнал цял ден, така че тя реши, че той сигурно я избягва. Беки продължи да поглежда към вратата.
- Твоята среща закъснява. Почти пет часа е.
- Моурн ще да вземе храна първо. Той ще бъде тук.
Беки се ухили.
- Звучиш доста сигурна.
- Аз съм. Тя нямаше никакви притеснения, че Моурн няма да дойде.
- Колко вълнуващо.
Дана изви вежди.
- Цялата ситуация с запознанството. Беки се изкикоти. - Това нещо ми липсва. Иска ми се Пол да ме извежда на срещи, но единственото истинско място, където може да отидем е барът. Това омръзва след известно време. Вече никога не напускаме Хомеланд.
- Това притеснява ли те?
- Не точно. Излизахме от време на време, но не си струва неудобството. Винаги има някакви идиоти, които се мотаят около изходите, дори на задните порти.
Викат ни и се опитват да ни снимат. Веднъж ни последваха. Пол направи обратен и ни върна. Не знаеше какво искат и кои са. Той не искаше да рискува да съм в опасност.
- Съжалявам, че това се е случило.
- Това е част от живота тук. Дегезираме се с перуки и тъмни очила, когато излизаме в случай че някой все пак направи снимки. Служителите имат достъп до автомобилите който са регистрирани от НСО. По този начин самоличността ни е защитена, а семействата ни са в безопасност.
- Еха. Нямах идея.
- В началото беше забавно. Почувствах се като супер шпионин. Беки се засмя. - Сменихме дрехите си след като се уверихме, че сме в безопасност, а след това щяхме да вечеряме или каквото бяхме планирали да направим. След това отново щяхме да се дегизираме преди да се върнем. Oбаче започнаха да ни преследват, така че вече не беше забавно.
- Звучи като наказание.
Беки сви рамене.
- Струваше си. Аз всъщност нямам много близки с които да съм близка, но Пол се тревожеше за теб и майка ти. Никой никога не се е появявал на вратата ти да пита за Пол и НСО, нали?
- Не.
Звънецът на вратата иззвъня и Дана скочи развълнувана от дивана. Тя се втурна към вратата и я отвори рязко. Моурн стоеше там с цветя в ръка и голяма усмивка.
- Здравей. Подходящи ли са?
Тя взе розите.
- Благодаря ти. Да. Те са красиви.
Беки протегна ръце.
- Ще отида да намеря ваза и ще ги сложа в твоята стая. Отивам. Забавлявай се. Ще оставим вратата отключена за теб. Тя се усмихна на Моурн. - Тя няма вечерен час, така че е изцяло твоя, докато не е готова да се прибере у дома. Не правете нищо, което не бих направила. Списъка ми е кратък. Тя намигна на Дана. - Защо мислиш, че брат ти се е оженил за мен?
Дана се засмя и подаде цветята. Тя излезе навън с Моурн и затвори вратата след себе си.
- Как беше денят ти?
- Добре. Как беше твоят? Той я заведе до джипа, паркиран до бордюра.
- Добре. На Пол малко му прегоряха бушоните, но ще се оправи. Двете с Беки прекарахме деня в гледане на телевизия и разговори.
Той й помогна да седне на пътническата седалка и заобиколи джипа, за да се качи на шофьорската седалка. Дана обърна глава, забелязвайки две големи чанти отзад и кутия, поставена между тях, за да не се движи. Миризмата на храна достигна носа й, така че тя предположи какво има вътре. Погледна към Моурн.
- Къде отиваме?
- В новия ми дом. Още не съм го огледал. Можем да го направим заедно.
- Звучи забавно.
- Уверих се, че Даркнес няма да ме върне там, където живеех.
Тя кимна.
- Разбирам.
- Исках място за нас без спомени. Той каза, че това е с различно оформление. Не съм сигурен какво означава това. Провери за движение и се отдръпна от бордюра.
- Същият строител вероятно е строил домовете, но те имат различни планове на разположение на стаите. Няма да бъде дубликат на дома, който някога си имал.
Той кимна, обръщайки внимание на шофирането си.
- Не бъди нервна.
- Не съм. А ти?
Той я погледна.
- Малко.
- Защо?
- Искам да те убедя да живееш с мен. Страхувам се, че ще направя или кажа нещо, което ще те изплаши.
Той беше толкова сладък и тя оцени откровеността му.
- Отпусни се. Това съм аз. Без притеснение, помниш ли?
Той се усмихна.
- Наистина искам да спиш с мен тази вечер. Помисли за това да останеш.
Тя също се усмихна и наблюдаваше как напускат зоната където живееха хората, пътуваха по път който накрая ги доведе до друга порта. Офицерът който беше на пост излезе от бараката за да ги посрещне. Моурн забави, за да спре до големия Нов вид.
- Здравей, Моурн. Той погледна Дана. - Здравей, сестрата на Пол. И двамата ви очаквахме. Трябва да вземеш първият ляв завой и след това втората вила вдясно. Боядисана е в светло сиво. Всички необходими неща вече са доставени и заредени. Добре дошъл обратно, Моурн. Той се обърна и натисна бутон в бараката, отваряйки портата.