Моурн му благодари и се качи по хълм. Дана нямаше как да не оцени малко по-големите домове.
- Толкова е чисто и приятно. Домовете тук са отдалечени един от друг, отколкото там, където живее Пол.
- Гордеем се с домовете си и с това как изглеждат. Моурн се обърна и паркира на алеята.
- Това са жилища за Видовете. Пол живее в човешките жилища. Там има повече домове. Хомеланд е била построена първоначално, за да бъде военна база. Все още се изграждаше, когато бяхме освободени, така че те успяха да преработят част от него, за да отговорят на нашите нужди. Чух, че те са създадени за офицери и високопоставения военен персонал. Пол живее в район, предназначен за обикновените воени семейства. Общежитията са създадени, за да включват множество апартаменти, предназначени за неприкосновеността на личния живот, вместо големи стаи за настаняване на много от нас заедно.
- Не знаех това. Не мога да повярвам, че правителството даде това място на НСО.
- Те имаха своите причини. Слезе и заобиколи джипа и й помогна.
- Позволено ли ти е да кажеш защо? Любопитна съм.
Той задържа погледа й.
- Това е поверително, но не е класифицирано. Аз ще ти кажа. Знам, че няма да споделиш нашите тайни. Те са финансирали Мерикъл, без да знаят за нас. Щеше да е лошо, ако това излезеше наяве. Хора щяха да се разстроят, че техните данъци са помогнали да ни създадат и да ни държат в затворени. Президентът се извини и ни даде Хомеланд.
Тя вътрешно трепна. Тази информация би причинила кървава баня в пресата.
- Това е било подкуп.
Той сви рамене.
- Бяхме благодарни. Имаме дом и не е нужно да живеем в човешкия свят. Казаха ми, че това е предизвикало огромен страх, когато Видовете са били освободени за първи път. Щеше да ни изложи на голяма опасност, ако бяхме разделени. Хората отвели първоначалните оцелели в отдалечени места и забутани мотели, за да ги защитят и ги разделили. Те получиха консултации и познание за света извън Мерикъл. Джъстис ни представляваше и преговаряше с президента за Хомеланд. Да влезем вътре и да разгледаме дома ни. Ще се върна за чантите и храната след минута.
Тя забеляза употребата му на думата „наш“, но не я коментира.
- Добре ли е просто да оставим тези неща тук? Тя се огледа, без да види никого по тротоарите или улицата. - Остави ключовете в стартера.
- Видовете не крадат един от друг. Ние нямаме престъпления. Моурн я хвана за ръка и те тръгнаха към входната врата. Той го отвори и й позволи да влезе пръва.
Дана открито оцени новото обзавеждане. Беше направено с вкус в пустинни цветове на меко кафяво, кремове и светлочервени нюанси. Всекидневната беше голяма със сводести тавани. Трапезарията беше разположена отляво и тя можеше да забележи кухнята през широката арка.
- Харесва ли ти?
- Да.
Той сякаш най-накрая се отпусна.
- Добре. Нека разгледаме останалата част.
Харесваше й, че той все още я държеше за ръката, докато влизаха в кухнята. Моурн спря. Тя също го направи, попивайки всичко около нея. - Хубаво е.
- В килера, хладилника и фризера има храна. Също така са снабдили баните с всичко, от което се нуждаем, и са сложили чисто спално бельо на леглата.
- Те правят това?
Той кимна.
- Всеки дом се предлага обзаведен и готов за живеене. Ние не можем да пазаруваме по начина, по който вие можете. Написваме списък с неща, от които имаме нужда и те могат или да ги оставят на следващия ден, или да отидем да ги вземем сами.
- Няма пазаруване на хранителни стоки?
Той поклати глава.
- Нямаме хранителен магазин. Имаме отдел Снабдяване. Те получават ежедневни доставки от външния свят.
- Хубаво е, че създадоха домове за живеене на хора.
- По-ефективно е. Това ни харесва.
- Кой може да се оплаче? Тя се ухили.
Разходиха се надолу по коридора и проверериха двете спални. Той я заведе в по-голямата спалня и спря, задържайки погледа й.
- Това ще бъде нашата спалня, ако се съгласиш да живееш с мен.
- Без притеснение, помниш ли?
- Достатъчно хубава ли е? Имах много време да мисля днес. Каза, че мъжът ти е купил мечтания ви дом. Ще трябва да живеем в Хомеланд, ако се преместиш при мен.
Тъжният поглед на лицето му я накара да съжалява, че му го бе казала.
- Много е хубаво и бих могла да живея тук, ако отношенията ни станат толкова сериозни.
- Искам да мога да се грижа за теб, както е правил и твоята полвинка.