От казаното от него леко е заболя, защото беше толкова загрижен за нея.
- Ще ти кажа една тайна.
- Моля, направи го.
- Наистина не се наслаждавахме много на тази къща. Бащата на Томи получи масивен инфаркт и почина веднага след като завършихме гимназия. Томи беше планирал да учи в колеж. И двамата искахме. Вместо това поехме компанията и трябваше да научим всичко наистина бързо. Той се нуждаеше от моята помощ и затова съм толкова добра в работата в офис. Имахме бърза сватба и купихме къщата, но през първите няколко години не бяхме много вкъщи. Когато той стигна до точката в която можеше да се справи сам с всичко, започнах училище за медицински сестри. Водихме много натоварен живот, докато Томи не получи диагноза рак. Той продаде бизнеса, преди да се оперира и имаше два курса на химиотерапия. Преживя ги много тежко. Това беше агресивен рак, така че лечението беше също такова. Беше трудно, призна тя.
Моурн пусна ръката й и я прегърна, като я отведе до леглото. Те седнаха.
- Съжалявам.
- Просто ти казвам това, защото не всичките ми спомени са страхотни. Мечтите ми умряха с Томи.
Моурн я изненада, когато изведнъж я вдигна и я сложи в скута си. Тя се поколеба само за миг, преди да обгърне ръце около врата му. Те се вгледаха един в друг.
- Аз не мога да настивам. Имаме наистина добра имунна система. Видовете нямат наследствени заболявания. Мерикъл успяха да ги премахнат, когато създадоха нашето ДНК ... нас. Никой Вид никога не е имал рак.
Моурн съжали, че каза това веднага щом видя сълзите в очите й.
- Съжалявам. Не исках да ти причинявам болка. Не искам някога да се притесняваш за това. Няма да се разболея така, както се е разболял твоят партньор.
- Радвам се, че каза това. Никога повече не искам да преживявам нещо толкова ужасно.
Той я държеше по-здраво.
- Няма. Искаше да я разсее. - По-силен съм от човек. Ръмжа и мъркам. Мога да рева, ако съм силно ядосан или разстроен. Той обмисли различията им. - Вероятно си забеляза моите зъби, върховете на пръстите и ноктите ми. Той й показа ръката си. - Краката ми са същите като ръцете ми.
Тя спусна ръце и огледа едната му ръка.
- Не забелязах. Просто си помислих, че имаш мозоли, когато ме докосваше. Тя прокара мекия си пръст по една от възглавничките.
На него му харесваше тя да го изследва.
- По-бърз съм и мога да скaчам много по-добре от човек.
- Скок?
- Котките са добри скачачи. Бих могъл да скоча на покрива, ако трябва.
Тя изглеждаше малко зашеметена от това.
- Това е страхотно. Няма да имаш нужда от стълба, за да почистваш улуците и канализацията.
Радваше се, че тя го прие с хумор.
- Има още нещо, което трябва да ти кажа. Не искам никакви лъжи помежду ни, Дана. Без тайни. Ти не си моя полвинка, но аз искам да бъдеш. Това е класифицирана информация, но вярвам, че ще запазиш тайната. Аз мога да успея да те забременя.
Устните й се разтвориха и изненадата й беше ясна. Тя не каза нищо.
- Джъстис каза, че хората ви няма да реагират добре, ако разберат, че имаме деца. Мисля, че е прав. Видовете не могат да се размножават заедно, но някои от смесените двойки с човешки женски вече имат бебета.
Тя сякаш се окопити.
- Сега има смисъл.
- Какво имаш в предвид.
- Пол ми нареди да използвам презервативи, ако правим секс. Той беше наистина разстроен, след като разбра, че не сме използвали такъв снощи. Защо той просто не ми каза това?
- Той е лоялен към НСО и обеща, че няма да издава тайни. Дори не трябваше да ти казвам това, докато не се обвържем, но искам да знаеш, че бихме могли да имаме семейство, ако се чифтосваме. Възможно е. Притеснявам се, че ще ме отхвърлиш, защото може да си мислиш, че не можем да имаме бебета. Той направи пауза. - Ядосана ли си? Трябваше да спомена това снощи, но не ми мина през ума.
Тя пусна ръката му и се пресегна, поставяйки ръка върху корема си. Той наблюдаваше лицето й, чудейки се какво си мисли. Не му трябваше много да чака.
- Аз не вземам предпазни мерки. Тя вдигна поглед, загледана в него. - Това означава...
- Знам. Съжалявам, ако си разстроена. Не исках да те излагам на риск. Не мислех за това до днес, когато брат ти ме обвини, че се опитвам да те забременя нарочно. Това не е вярно.
- Пол какво?
- Той ме потърси днес. Мислех, че иска да започне бой, но ми донесе презервативи.
Тя се намръщи.
- Съжалявам, че го е направил.
- Не. Радвам се, че го направи. Не мислех за възможността, че мога да те забременя. Бях по-притеснен, че ще се страхуваш от мен или че ще направя нещо нередно, тъй като си човек. Днес попитах един мъж как да ги използвам и той ме заведе в бара, за да ме научи.
Очите й се разшириха.
- Какво?