- Взе банан зад бара и с него ми показа как да ги сложа.
Тя го изненада със смях. - Иска ми се да можех да го видя. Как мина?
- Добре. Мисля, че мога да го направя, въпреки че не съм оформен по този начин. Разбрах концепцията. Защо погледна толкова странно, когато казах, че Джинкс ме заведе до бара?
- Мислех, че може да сте отишли там, за да вземеш жена и да правиш секс с нея.
Той изръмжа.
- Ти си единствената жена, която искам. Защо мислиш така?
- Момчетата отиват по баровете, за да вземат жени, за да правят секс с тях.
- Не съм човек. Барът е за хранене, танци и общуване. Никога не бих споделил секс с друга жена, Дана. Видовете не изневеряват.
- Сигурна съм, че някои го правят.
Той поклати глава.
- Никой не го прави. Никога не си виждала полвинки заедно, нали?
- Не.
- Щеше да ме разбереш, ако беше срешнала такива. Връзката между полвинките е много силна. Говори се, че ставаме зависими от аромата на нашите жени. Никоя друга жена не ме изкушаваше, когато имах полвинка, въпреки факта, че тя не можеше да споделя секс с мен.
- Аз не съм такъв тип също.
- Знам това.
Тя пусна корема си.
- Може да съм бременна.
- Не мисля, че си. И преди съм усещал аромата на овулиращи човешки жени и ти не мирише като тях. Това смущава ли те?
- Не точно. Това просто попада в категорията неща, които никога не съм мислил, че някой ще ми каже.
Той се засмя.
- От сега нататък ще вземем предпазни мерки, ако желаеш. Имам презервативите, които ми даде Павел. Ще се радвам, ако носиш моето бебе, но знам, че още не си готова за това. Той се напрегна. - Храната. Не сме яли. Той я вдигна от скута си и те се изправиха. - Нека да отида да взема вечерята. Ще ядем.
- Гладна съм.
Хвана я за ръка и те тръгнаха към хола. Той я пусна.
- Сега се връщам.
- Ще намеря чинии и всичко друго необходимо.
- Благодаря ти.
Излезе от къщата и тръгна към джипа. Съзнанието му беше насочено към Дана, когато се наведе и закачи на рамото си ремъка на най-близкия до него сак и го преметна на гърба си. Вдигна кутията и се завъртя, връщайки се в къщата. Той пусна сака и с крак затвори вратата. По-късно можеше да вземе другата чанта. Той се присъедини към Дана в кухнята.
Беше сложила чинии на острова и намерила сребърните прибори. Той остави кутията и извади запечатаните контейнери с тяхната вечеря. Гледаше как Дана се придвижва до хладилника и го отваря.
- Еха. Те наистина са заредили добре. Какво искаш да пиеш? Изглежда, че са ни дали от всичко. Има мляко, газирани напитки, студен чай, сок и бутилирана вода.
- Харесвам сода.
Тя извади две кутии и дойде при него. Той изучи лицето й, за да види дали е разстроена от възможността да забременее. Нямаше да я обвинява, ако беше ядосана. Тя обаче не го погледна. Усмихна се и седна на един от бар столовете. Той й подаде вечерята с пържено пиле и заобиколи плота, за да заеме място до нея със собствения си контейнер. Те мълчаха, докато прехвърляха храната в чинии.
Тишината беше приятна докато се хранеха. Никога не бе виждал някой да използва нож и вилица за нарязване на пържено пиле. Щеше да го изяде с пръсти. Това го накара да обмисли различията им. Моурн искаше да попита и да обсъди с Дана толкова много неща, но изчака, докато тя спре да яде. Тя не можа да си изяде всичко, все пак не беше голям човек.
- Защо ме гледаш така странно? Тя го откъсна от мислите му.
Той се засмя.
- Начинът, по който се храниш е забавен.
- Защо?
Той поклати глава.
- Просто е сладко.
Тя извъртя главата си и се усмихна. Моурн копнееше да протегне ръка и да я докосне, но се сдържа, без да иска да направи нещо, което може да я накара да се отдръпне от него. Довърши вечерята си и стана, занасяйки чиниите им до мивката. Дана се приближи зад него, докато той ги изплакваше.
- Имаш ли нужда от помощ?
- Имам много опит в това. Защо не седнеш на дивана и ще дойда след малко?
Тя се отдалечи и той приключи с почистването. Намери я на дивана и седна наблизо.
- Бихме могли да гледаме филм. На рафта има останали такива от някоя от последните двойки, които са живели тук. Той ги беше забелязал по-рано.
Дана го изненада, като се обърна с лице към него. Тя хвана ръката му и го погледна с разтревожен поглед.
- Брат ми разстрои ли те? Той беше извън контрол.
- Не бях разстроен. Просто се радвам, че не трябваше да го ограничавам физически.
- Не трябваше да прави това. Съжалявам.
- Извиняваш се отново за това, което правят другите. Той се наведе и я докосна, леко я погали по ръката. - Знам, че идваш със семейство, Дана. Имах в предвид това, преди да се опитам да стана повече от твой приятел.
Тя се поколеба.
- Притесних се, че НСО ще бъде разстроенно от мен, защото прекарахме ноща заедно. Даркнес ми обясни всичко.