- Защо ще бъдат разстроени?
- Ами разбираш ли, сякаш се възползвах от теб като имахме секс.
Той се засмя.
- Точно така реагира Даркнес.
- Ти мислиш като човек. Не можеш да ме накараш да направя нещо, което не искам. Те са по-притеснени от това какво аз бих могъл да ти направя.
- Ти не си като този Венджънс, за когото ми разказа.
- Не, не съм. Толкова се радвам, че си тук с мен.
- Аз също. Наслаждавам се на времето ни заедно.
Той изучи нейните черти.
- Готова ли си да си помислиш да се преместиш в Хомеланд и да живееш с мен, ако решиш, че аз съм твоят мъж?
- Иска ми се да имах твоята увереност в това, че нещата помежду нас ще сработят в дългосрочен план.
- Ти ще се убедиш в това.
Тя прекъсна зрителния контакт и се облегна на дивана. - Това не е честно.
Раменете му увиснаха.
- Знам, че много искам отказвайки се от твоя свят заради моя, но бих направил всичко, за да те направя щастлива, Дана.
- Разбирам защо трябва да живеем тук. Не за това говорих. Тя се извърна към него. - Караш ме да искам да правя луди неща, когато ме гледаш така и гласът ти става дрезгав.
- Не разбирам.
- Искам да кажа да. Опитвам се да остана рационална и да не сгреша.
- Ние не сме грешка.
- Знаеш какво имам предвид.
Той се приближи, докато бедрото му не притисна крака й.
- Няма да променя мнението си за нас, Дана. Няма да съжалявам, че те помолих да бъдеш моя. Искам да си моя половинка. Няма да те оставя. Аз съм този, който се притеснява, че ти ще ми причиниш това.
Изражението на лицето й омекна.
- Не искам да те нараня по никакъв начин, Моурн.
- Тогава се съгласи да ми бъдеш полвинка, да се преместиш в Хомеланд и да останеш с мен.
- Аз ... сякаш не й достигаха думи.
- Имаш нужда от уверение, че ще бъдем добре заедно. Смятам да те убедя. Той се изправи и протегна ръка. - Ела с мен.
- Къде отиваме? Позволи му да я дръпне на крака.
- В нашата спалня.
Веждите й се извиха, но тя не се отдръпна от него.
Той се усмихна. - Ще ти покажа колко добре можем да бъдем заедно, Дана. Цял ден съм мислил за нещата, които искам да ти направя, след като те съблека гола. Ще се справя много по-добре от това, което споделихме снощи.
- Сега наистина не играеш честно.
- Аз съм Вид. Преследвам каквото искам и това си ти.
Глава 8
Дана изчака в спалнята, докато Моурн изтича навън, за да вземе презервативите. Искаше го, но връзката им беше толкова нова, че се притесняваше, че сексът ще бъде неудобен помежду им. Първият път може да е било случайност. Върна се бързо с нетърпеливо изражение на лицето му.
Тя не можеше да не се засмее. Затвори вратата и направи пауза, за да хвърли голям подплатен плик върху леглото. Наведе се и бързо издърпа работните си ботуши. Дана се колебаеше до тоалетката и го наблюдаваше.
- Бързаш?
Той се изправи.
- Ще забавя.
- Сега съм изнервена, призна тя.
- Няма причина да бъдеш. Той се приближи до нея и нежно я хвана за горната част на ръцете. - Ще бъда нежен. Погали кожата й с палци. - Хареса ли ти, когато сложих уста между бедрата ти?
Споменът блесна в съзнанието й и тя кимна. - Да.
- Свали си дрехите. Без притеснение. Просто ми позволи да те докосна, Дана. Ще спра, ако не ти харесва. Никога няма да те накарам да правиш каквото не искаш.
- Предполагам, че се притеснявам, че всичко, което ще имаме е само секс.
Той наведе глава.
- Не разбирам.
- Ами имам в предвид, че нашите отношения ще се основават единствено на секса.
- Говорим и се радваме да прекарваме времето си заедно. Надявам се да успея да те убедя със секс да ми станеш моя половинка. Решен съм да науча всичко за теб. Искаш ли да се върнем в хола? Не е нужно да споделяме секс. Можем да говорим или да гледаме някой от филмите.
Чувстваше се разкъсана.
- Искам те. Просто се опитвам да забавя свалянето на дрехите си. Тук е светло.
Той се намръщи.
- Светлината те притеснява?
- Изглеждам по-добре при по-слабо осветление.
- Това нещо човешко ли е?
Тя се засмя.
- Предполагам.
- Харесвам те гола. Ти си красива, Дана.
Тя просто реши да бъде откровена.
- Вашите жени са някак мускулести, а аз не съм. Видях куп от тях в бара, когато Пол и Беки ме заведоха там. Приличат на фитнес модели.
Изражението му се смекчи.
- Аз съм привлечен от теб. Не тях.
Думите му много помогнаха. Той я освободи и отстъпи.
- Искаш ли да отидеш в хола?
Поклати глава. Тя наистина го искаше.
Той започна да сваля униформата си.
- Първо аз ще се съблека. Може би това ще те накара да се почувстваш по-комфортно.
Беше наистина сладък. Тя не можеше да откъсне поглед, докато той събличаше ризата си и след това тениската си която носеше. Превръзката на ръката му вече не беше там и шевовете бяха изчезнали. Имаше само червена следа. Способността му да се лекува бързо все още я впечатляваше. Тя отмести поглед и се възхити от гледката на широките му рамене и гърди и всички мускули се разкриха надолу по корема му. Разкопча колана си, бавно издърпвайки го през халките на панталона си. Хвърли го на пода и посегна към предната част на панталона си. През цялото време той не откъсваше поглед от нея.