Дана вдигна едната си ръка и прокара пръсти през косата му.
- Харесва ми да ме държиш. Не мисля, че си се провали, Моурн. Може би не е искала да се гушка. Някои хора не си падат по тези неща. Това не говори нищо лошо за теб.
- Тя помоли Дестъни да я държи когато наближи края й.
Дана отново изглеждаше объркана.
- Кой е това?
- Той е мъжка медицинска сестра-примат. Помогна ми като ме научи как да се грижа за нея и идваше почти всеки ден, за да я проверява. Тя говореше с него много повече от колкото някога бе говорила с мен и го помоли да я държи, докато умираше. Болеше ме дълбоко, но тя искаше това, затова му позволих да я вдигне в скута си и да я притисне към гърдите си, докато тя си пое последните вдишвания.
Дана пребледня, изглеждаше шокирана и ужасена.
- Моурн, много съжалявам.
- Дестъни каза да не го приемам лично. Беше на лекарства за болка и не мислеше ясно. Той каза, че може да е било инстинктивно тя да иска да бъде държана от друг примат, докато почине.
- Сигурна съм, че е бил прав.
Моурн не би излъгал Дана.
- Той беше любезен. Там имаше и други примати. Някои от жените бяха дошли за да бъдат с нея. Тя не ги помоли да я държат. Тя пожела само Дестъни. Халфпринт ме докосна, като ме хвана за ръката. Тя се страхува от мъжете, но сигурно е видяла как това ме е наранило, наблюдавайки как половинката ми умира в ръцете на друг.
- Коя е Халфпринт?
- Тя е една от подаръците. Те се свързаха с 139. Моята полвинка беше единствената спасена примат жена, която не беше подарък.
- Какво е подарък?
- Видове, чиято ДНК е била смесена с такава от опитомени, по-малки животни и малки хора. Те са били проектирани да бъдат малки и слаби. Давали са ги на хората, които са инвестирали много пари в Мерикъл Индъстрис. Те бяха подараци за тях. Някои гледаха на тях като на домашни любимци, а други знаеха, че не са достатъчно силни, за да отвърнат на удара, ако ... когато бъдат нападнати сексуално. Те ги държаха затворени в домовете си.
Тя отново изглеждаше ужасена.
Той кимна.
- Халфпринт се страхува от всички мъже. Тя е била силно малтретирана от човека, който я е притежавал. Тя все още държеше ръката ми. Това беше утешително.
- Радвам се, че е била до теб.
Пое дълбоко дъх и го издиша.
- Ние сме напълно честни, Дана. Полвинката ми никога не ме поглеждаше и не ме докосваше по начина, по който ти го правиш. Знам, че се притесняваш, че искам да заемеш нейното място в живота ми, но искам повече от това, което имах. Наистина съм щастлив, когато съм с теб. За първи път в живота си.
Тя погали косата му и се наведе по-близо.
- О скъпи. Толкова съжалявам. В очите й блещукаха сълзи.
- Знам, че никога не можеш да ми кажеш същото, тъй като си имала много близки отношения с половинката си, но се надявам един ден да ме погледнеш и да не искаш той да те държи вместо това.
- Ти разбиваш сърцето ми, прошепна тя. - Спри се. Никога повече не казвай това. Това не е вярно. Никога не съм искала той да е тук вместо теб. Нито веднъж. Ти си Моурн. Ти си сладък и мил. Ти си най-сексият мъж, когото някога съм срещала. Няма сравнение. Правиш ме щастлива и ме караш да се чувствам жива. Това е което ти правиш. Разбираш ли?
Думите й помогнаха, но те бяха честни. - Той е бил добър партньор и на теб нищо не ти е липсвало с него.
Тя поклати глава.
- Не бих казала това. Искам да кажа, той беше добър към мен, но и ние имахме проблеми, Моурн. Всеки има такива когато има връзка с някого.
- Казваш това, само за да се почувствам по-добре.
- Не. Не е така. Тя пусна косата му и сложи ръката си на рамото му, задържайки погледа му. - Искаш ли да чуеш някои от брачните ни проблеми?
- Има ли сте такива?
- Всички ги имат. Тя направи пауза. - Томи винаги трябваше да прави нещата по неговия начин. Той не беше настойчив или зъл по отношение на това, но не си мисли, че нямаше да използва хумор и много забавление, за да ме накара да се съглася с каквото иска. Настояваше да бъда до него в компанията, която той ръководеше, въпреки че знаеше, че не искам да работя там. Трябваше да изоставя кариерата си. Недоволствах по някога, защото винаги бях тази, която се навеждаше и се поддаваше на това, което той искаше. Той също така обичаше да впечатлява хората и беше много социален. Докато аз не се интересувах от това какво мислят всички и не съм много социална. Понякога имахме спорове за това. Той просто се усмихваше и ми казваше колко ме обича и че ще го направя щастлив, ако се опитам малко повече да се впиша в начина му на живот, който той иска. Понякога от това ме болеше. Защо моето щастие нямаше значение? Понякога бях нещастна, но трябваше да се усмихвам и да го понасям, защото това беше важно за него. Той беше решил, че ако е важно за него, трябва да е важно и за мен. Това обаче никога не вървеше в двете посоки. Бях наясно с това, но исках бракът ни да проработи.