- Злоупотребявал ли е някога с теб, Дана?
- Не. Томи не беше такъв. Той никога не би ме ударил или нещо подобно. Просто беше егоист по отношение на определени неща. Всъщност щеше да се шегува по въпроса и можеше да бъде много очарователен за да ме накара да спра да се разстройвам от него. Понякога аз се възмущавах от това. Всичките му снобски приятели го напуснаха веднага щом разбраха, че няма да победи рака за втори път. Чувствах се зле заради него, Моурн. В крайна сметка той най-накрая осъзна какво е наистина важно. Това беше да прекарваме времето си заедно. Той усилено се опитваше да ми го компенсира.
Моурн я погали по гърба, като искаше да я утеши.
- Поне е бил човек. Докато аз не съм. Това притеснява ли те? Ще трябва да се откажеш от света, в който живееш, за да бъдеш с мен. Искам твърде много и съм егоист, нали?
- Не. Тя поклати глава и се усмихна. - Това не е егоистично. Това е необходимост и това е извън твоят контрол, Моурн. Не можеш точно да се преместиш в къщата ми. Да не говорим, че наистина се радвах на това, което току-що направихме. Ти като Нов вид можеш да правиш умопомрачителен орален секс и казах ли ти, че имаш най-хубавото тяло, което съм виждала? Ти си красив в пълният смисъл на думата.
Той се изкиска, настроението му се подобри.
- Харесва ти мъркането.
- Да.
- Обичам вкуса ти. Той погледна бедрата й, които бяха разтворени в скута му и посегна да я погали с пръст. Вдигна очи, наблюдавайки лицето й. - Благодарен съм, че се радваш на докосването ми.
Тя захапа долната си устна и очите й се присвиха. Тих стон се чу от нея и той изведнъж я обърна по гръб. Разтвори бедрата й и се плъзна по нея. Харесваше устата му и той възнамеряваше да й покаже как ако бъде негов партньор си има своите предимства.
- Бих могъл да ти го правя с часове. Той използва езика си, за да си поиграе с нейния клитор.
- Моурн - изхриптя тя.
Тя беше неговата жена. Той мъркаше дълбоко и стискаше бедрата й, за да ги държи отворени, когато Дана започна да люлее бедра към устата му. Имаше я за през нощта и планираше да я направи незабравима.
Глава 9
Дана влезе в дома на Пол, надявайки се, че той вече е заминал за работа. Нямаше този късмет. Той седеше на острова в кухнята върху бар стола с отворен лаптоп пред себе си и чаша кафе в ръка. Обърна глава и я погледна, а след това и часовника на стената. Устата му се сви в мрачна линия, когато я погледна яростно.
- Вероятно трябваше да се обадя снощи, за да кажа, че ще пренощувам в Моурн, но ти знаеше къде съм, за да не се тревожиш. Тя затвори вратата. - Къде е Беки?
- В общежитието на жените. Те гледат филми тази сутрин. Тя щеше да те вземе със себе си, за да се срещнеш с всички, но някой не се прибра снощи.
Дана влезе в кухнята и си наля чаша кафе. Отдели време да добави сметана, преди да се изправи срещу него. - Моурн ми каза, че си говорил с него. Наистина, Пол? Аз съм възрастна.
- Не искам да си близо до него.
- Поне той не е като онази отрепка, която доведе на сватбата ми и излизахте шест месеца. С колко от твоите приятели воени е спала, преди да те обхване с пипалата си? Тя търсеше войник, за когото да се ожени. Всеки войник. Не те ли предупредиха за такива жени, когато се записа в армията?
- Нямаше да се оженя за нея. Ясно го показах. Тя няма нищо общо с това.
- Има. Не съм яздила задника ти, че си се срещал с нея, нито съм я заплашвала за това какво бих й направила, ако те нарани. Бил си възрастен и знаеше нейната история. Дадох ти достатъчно кредит, за това, че си твърде умен, за да попаднеш в онзи капан за мед. Моурн всъщност го е грижа за мен.
Пол изруга.
- Знаех, че ще ти каже, че съм го заплашил.
Това я ядоса.
- Всъщност не го направи. Просто използвах това като пример за това какво исках да направя на тази жена, но не го сторих. Ти си го заплашили? Пол! Тя го погледна яростно.
Той сви рамене.
- Опитвам се да те защитя.
Тя отпи от кафето си, за да не заобикали кухненския остров и да го удри. Беше примамливо. Остави чашата на плота и пое няколко успокояващи дъха.
- Нямам нужда да правиш това. Оценявам го, но стой настрана.
Той се плъзна от бар стола.
- Притеснявам се за теб.
- Разбрах. Ето защо не съм те ударила. Не мога да повярвам, че си го заплашил.
- Трябваше да говоря с него за нещо важно. Не разбираш.
- Искаш да кажеш за използването на презервативи, за да не забременея?
Челюстта му падна.
- Каза ми истината. Няма да го повтарям и го повдигнах само защото сме сами в къщата. Моурн е добър човек, Пол. Знам в какво се забърквам с него. Ще го кажа отново. Имам чувства към него и искам да видя дали връзката ни може да проработи. Спри с глупостите. Получавам достатъчно тъпотии от майка ни. Нямам нужда да се опитваш да управляваш и ти моя живот.